— Сега ще дойде отец Василий — каза хазайката, — с него ще вечеряте.
Дойде един свещеник с руса брадица, с иконописно добро лице, с дъждобран и ботуши, тук се преоблече в домашно расо. Хазайката сложи на масата сушена риба, пържени яйца и мляко. Отец Василий ядеше и разпитваше Саша откъде е и къде отива, къде е роден и какви са родителите му. Каза, че и той е заточен. Но не попита за какво е заточен Саша, и за себе си не каза.
След вечерята отидоха в стайчето, където беше креватът на отец Василий, имаше и малка масичка. Миришеше на нещо остро, църковно.
— Съблечете се, напарете си краката, ще ви олекне — предложи отец Василий и донесе котел с топла вода, усети мигновена слабост и блажено чувство на освобождаване от умората.
Отец Василий стоеше, подпрян на вратата, гледаше Саша с добрите си очи. Сега, когато го огледа по-добре, Саша видя, че е съвсем млад, в първия момент му се бе видял по-възрастен — поради брадицата, поради расото, поради това, че бе свещеник, а в представите на Саша свещеникът трябваше да бъде старец. Имаше чувството, че всички свещеници са от дореволюционните времена.
— Можем да напалим банята — каза отец Василий, — само че е на брега, на връщане ще настинете, а път ви чака.
— И така се чувствувам прекрасно, благодаря — отговори Саша.
— Тук се къпят в бани без комини — продължи отец Василий, — вие в Москва сигурно имате вана?
— Да, имаме вана.
— По нашите краища — каза отец Василий — също има черни бани, та дори се напъхват в печката и се мият. Тук народът е къде-къде по чистоплътен.
— Вие откъде сте? — попита Саша.
— От Рязанска област, Кораблински район, чували ли сте?
— За Рязанска област съм чувал, а за Кораблински район — не.
— Южни краища са нашите — усмихнат заразказва отец Василий, — ябълкови места. Тук няма да видите нито ябълчица, нито крушка, ще ви е мъчно за тях. Боровинките — това са плодовете тук. Е, и френско грозде, ситно, горско. Друго няма.
— Ще трябва да минем и без плодове — каза Саша, с наслада мърдайки пръсти в топлата вода.
— Със сапунче, със сапунче, я дайте аз да ви насапунисам — отец Василий взе сапун и гъба.
— Ама моля ви се, моля ви се, аз сам! — сепна се Саша.
Но отец Василий вече беше намокрил гъбата във водата, насапуниса я и започна да търка крака на Саша.
— Недейте! Бива ли, какво правите! — развика се Саша, опита да изтръгне краката си, като същевременно се страхуваше да не разплиска водата.
— Нищо, нищо — гальовно мълвеше отец Василий, разтривайки крака на Саша, — за вас е неудобно, а на мен ми е лесно.
— Не, не, благодаря! — Саша най-сетне му взе гъбата.
— Е, мийте се тогава — отец Василий избърса ръцете си с кърпата.
— Какво работите тук? — попита Саша.
— Работя, помагам на хазаите, стига ми, дето ме хранят. Добри хора са, отзивчиви. Ако се държите добре с тях, и те се държат добре. Нас сигурно ще ни махнат оттук.
— Защо?
— Заради колхоза. Няма лично стопанство, работа няма, а в колхоза не приемат заточени. Тук има колхози от специални заселници, от разкулачени, и там не ни вземат…
— Странни синове имат хазаите, приличат на черкези.
Отец Василий се усмихна.
— Съгрешила хазайката на младини. У тях живял на квартира заточен кавказец, красавец бил, разправят. Та се случил тоя грях.
— Изглежда, не се е случил веднъж — забеляза Саша, — трима са синовете.
— Той живял у тях девет години — на драго сърце обясни отец Василий, — после си заминал. Децата останали. Хазаинът ги има за свои, а те него — за баща. Тук открай време заселват заточени, народът се е омешал. Живеят добре, сговорно, ей го, и мен прибраха. Не са твърде вярващи, по тези места никога не е имало истинска вяра. Сибир е, но съвестта все пак си иска своето.
— Отслужвате ли обредите?
— Църквата е затворена… Тъй, поговоря с хората, утеша ги… Саша си избърса краката, обу чорапите.
— Лягайте да спите, починете си — каза отец Василий.
— Ще изнеса легена, тогава ще легна — отговори Саша.
— Аз ще го изнеса — отец Василий вдигна легена. — Вие не знаете къде.
После се върна с парцал, избърса пода, изнесе и котела.
Пак се върна, приготви постелята.
— Лягайте!
— Как? Ами вие?
— Ще намеря къде да легна, аз съм си у дома, лягайте.
— Дума да не става! Ще легна на пода.
— Подът е студен, ще настинете. А аз обичам да спя на печката.
— И аз обичам да спя на печката — каза Саша.
— Хазаите вече са си легнали, ще ги събудите — отговори отец Василий, — а аз ще легна тихичко, никой няма да ме чуе.