Той я погали по бузата.
— Защо не спиш?
— Мисля.
— За какво мислиш? Тя се засмя.
— Мисля си къде ли се раждат такива красиви момчета.
2.
Един ден дотърчаха да извикат Саша, че сепараторът пак се развалил. Наскоро го беше поправял и беше видял, че е безполезно — резбата беше изтрита, не държеше гайката, колко пъти им беше казвал да го закарат в МТС-то, още не бяха го закарали.
И все пак отиде. Край сепаратора се тълпяха жени. Тук беше и председателят на колхоза Иван Парфьонович — як набит селянин, Саша не го познаваше лично, но беше чувал, че е суров човек, че поучава колхозниците си с юмруци. Сега с него разговаряше Зида, тя хвърли поглед на Саша.
— Добър ден — весело каза Саша, — какво се е случило?
Той и без това виждаше какво се е случило: сепараторът се беше разпаднал. Това трябваше да се очаква.
— Твоя работа ли е тая? — попита Иван Парфьонович.
— Защо моя? — отговори Саша. — Шведска работа е, този сепаратор са го изработили шведите.
— Швеция, Швеция — мрачно промърмори Иван Парфьонович, — счупил си го, сега си го поправяй.
— Не съм го счупил аз, никой не го е чупил. Този сепаратор е на сто години, резбата на вала му се е изтрила, няколко пъти съм казвал — трябва да се закара в МТС-то, да му се нареже нова резба.
— На кого си казвал?
Саша посочи жените.
— На всички, всички са чували.
— Не на тях, на мен си длъжен да докладваш, мамицата ти…
— Струва ми се, че не съм назначен при вас и не съм длъжен за нищо да ви докладвам.
— Ах, гадино, вредител такъв! — избухна Иван Парфьонович. — Счупил си сепаратора, а сега ще обвиняваш жените?!
— Как смеете да разговаряте така с мен?!
— Какво?! Да не смея да разговарям с тебе ли? Троцкист проклет! Къде се намираш ти бе! — Иван Парфьонович стисна юмруци.
— Намирам се пред един глупак, ясно? — ухили се право в лицето на Иван Парфьонович Саша. — От мене да го знаеш: пред един глупак.
Извърна се и си тръгна. Иван Парфьонович каза нещо подире му, но Саша не чу какво.
Същия ден привечер пред къщата спря каруца, от нея скочи непознат селянин, влезе и подаде на Саша бележка: „До зад. заселения А. П. Панкратов. След получаване на настоящето незабавно се явете при пълномощника на НКВД за Кежемски район др. Алфьоров в село Кежма.“ И подписът на Алфьоров, доста интелигентен, без завъртулки.
И самият Алфьоров се видя на Саша интелигентен, дори беше странно, че е само районен пълномощник. Не се разбираше какъв чин има: както и миналия път, когато Саша се яви при него, той беше в цивилни дрехи.
Канцеларията му се намираше в същата къща, в която живееше, заемаше предната й половина. Но той прие Саша като на гости, в просторната стая, където едната врата водеше към канцеларията, другата към малката спалничка, третата към кухнята, оттам вееше хлад, през кухнята се излизаше на двора.
— Седнете, Панкратов. — Алфьоров му посочи стол до масата, той седна от другата страна любезен, оживен и на Саша му се стори, че е малко на градус. — Как се настанихте на новото място?
— Настаних се.
— Задоволява ли ви жилището, хазаите?
— Всичко е наред.
— Добре, много добре…
Алфьоров стана, извади шишето на висящата над масата лампа, запали фитила, регулира пламъка, сложи пак шишето. Ъглите на стаята притъмняха, масата се освети и Саша видя на нея лист хартия, веднага се сети, че това е оплакване срещу него.
— Тъй — каза Алфьоров и се намести удобно на стола си, — значи всичко е наред, всичко е благополучно, прекрасно, прекрасно… Виж, обаче това е лошо, Панкратов — той посочи листа, — оплакват се от вас: умишлено, вредителски, точно така е написано — вредителски е повредил единствения в селото сепаратор. Какво ще кажете?
— Не съм повреждал сепаратора — отговори Саша, — три пъти съм го почиствал, за тази цел той трябва да се разглобява, а това е доста сложна работа. Когато го разглобих за пръв път, видях, че резбата на вала се е изтрила, че гайката няма да се държи дълго и че сепараторът трябва да се закара в МТС-то и да се нареже нова резба. Всеки механик, всеки шлосер ще го потвърди. Веднага им казах и го повтарях, когато разглобявах сепаратора за втори и трети път. Така че нямам вина. Виновни са онези, които не го закараха своевременно в МТС-то. Аз не можех да го закарам, нямам право да напускам селото.
Алфьоров го слушаше внимателно, само на няколко пъти променя позата си, за да се намести по-удобно на стола, и при това някак особено попоглеждаше Саша. Сигурно е гаврътнал на обяд една чашка, сега е настроен да приказва, има достатъчно време.
— Добре — каза Алфьоров, — значи още при първото разглобяване сте видели, че резбата се е изтрила. Правилно ли ви разбрах?