— Не познавате селскостопанската техника, а сте се захванали да ремонтирате сепаратора. И на туй отгоре ме обвинявате в слаба логика. Казвам го от самолюбие, като бивш философ. Но каква ли техника има тук! Щом различаваш зъбчато колело от болт, значи си техник. Директорът на нашето МТС е шлосер, главният механик — тракторист. А вие разбирате от автомобили, ще се оправите и с трактор. Когато пристигнахте, не знаех каква специалност имате, инак щях да ви оставя в Кежма, виждате ли от какви дреболии зависи съдбата ви, ако тогава се бях сетил да попитам, щяхте да живеете в районен център и да работите в МТС… Добре де, пак ще се върнем на този въпрос, трябва да приключим с това — той посочи оплакването на Иван Парфьонович. — Връщайте се в Мозгова, но повтарям: бъдете предпазлив или както казват сега, бдителен.
Те излязоха на тъмната нощна улица.
— А каруцата ви си е отишла — каза Алфьоров. — Сигурно са сметнали, че няма да ви карат обратно.
— Нищо, ще си стигна сам.
— Дванайсет километра нощем през тайгата… Не ви ли е страх?
— Не, нощем мечките спят.
— Ако искате, останете да пренощувате — предложи Алфьоров, в съседната къща живее сестрата на моята хазайка, тя ще ви настани.
— Не, благодаря, няма нужда.
3.
Когато се върнаха от Крим, Варя и Костя заживяха у Софя Александровна. Квартирантката вече беше освободила стаята.
Софя Александровна понесе стоически омъжването на Варя: какво да се прави, още една жива душа се откъсва от Саша. Всичките му приятели го забравиха, не се обаждат, не питат, нито Вадим, нито Лена Будягина, за Юра Шарок пък да не говорим — той дори не я поздравява. Отначало Нина Иванова се отбиваше, а сега не се отбива, бойкотира Софя Александровна, задето даде подслон на Варя и Костя. Откровено казано, Софя Александровна дори се радваше, че тя не се отбива. Отначало Нина казваше, че арестуването на Саша е нелепа случайност, а после в думите й започнаха да звучат нови нотки: сложна вътрешна и международна обстановка, изостряне на класовата борба, активизиране на антипартийните групировки както никога, сега е нужна особена определеност, яснота на позицията, а Саша за съжаление понякога поставяше собственото си разбиране за нещата над мнението на колектива. Изобщо намекваше, че арестуването на Саша не е съвсем случайно.
И само Варя не изостави Софя Александровна, а значи не изостави и Саша. Нищо не бе имало помежду им и все пак тя стоеше с нея на опашка пред затворите, приготвяше колети, защитаваше я от грубите клиенти в пералнята, със съчувствието си облекчаваше самотния й живот. И го правеше не само от състрадание. Зад всичко това незримо стоеше Саша, интересът към него, съчувствието към неговата съдба.
Но какво да се прави. Животът си е живот. Софя Александровна изпитва към Варя майчински чувства, желае й доброто. Вярно, доста рано се омъжи, дали ще бъде щастлива? Костя е щедро момче, с широка ръка, носи от ресторанта всякакви лакомства, веднъж домъкна огромна торта, връчи я на Софя Александровна, тя не знаеше какво да я прави — за да не се развали, я наряза и я занесе на сестрите си; подаряваше й разни дреболии: комплект дамски носни кърпички, чорапи, подари й дори чадър. И макар че Софя Александровна всеки път отказваше да ги вземе, невъзможно беше да се устои пред неговата щедрост.
И все пак, като мислеше за него, Софя Александровна изпитваше тревога. Никъде не работи — как е възможно това в наше време? Варя й беше разказала, че той изобретил някаква амалгама за покриване на електрически крушки, получил патент, плащал данък, имал си работа с финансовия инспектор. Всичко това звучеше странно, сякаш се бяха върнали неповските времена. Думите „непман“, „непманско“ за нея бяха синоними на парвенющина, на показен разкош, на търгашество. И ето че сега от това завинаги изчезнало минало се пръкна този човек, който никъде не работи, води по телефона неразбираеми разговори, облича се с предизвикателна елегантност, именно както в онези времена се обличаха младите непмани. И на Софя Александровна й ставаше мъчно, че Варя, момиче от трудово семейство, бе влязло в чужда среда; Костя всяка вечер ходеше по ресторанти, Варя, ако не всяка вечер, в събота и неделя беше с него непременно. Самата Варя й призна, че Костя играе билярд, всъщност оттам най-вече и печели, а електрическите крушки, амалгамата само узаконяват положението му — уж живее от законни доходи. В действителност е комарджия, ресторантски билярдист, затова се прибира чак призори. Наложи се да му даде ключ от входната врата и да предупреди Варя: когато всички заспят, да сваля верижката, та Костя да може да си отключва. Това беше нарушение на установеното от години в апартамента правило: нощем вратата задължително да се обезопасява с верижка, но друг изход нямаше — ако верижката е закачена, Костя ще трябва да звъни.