…Ноеми все още се движи с японеца. Обаче един италианец иска да се ожени за нея и да я отведе в Италия…
…Появиха се двама нови немци, с тях ходят две момичета от „Метропол“ — Сусана и Катя. Не казват какви са тези немци.
…Хубавата Нели Владимирова се раздели с циганина Поляков и се омъжи за богатия френски търговец Жорж — голям апартамент, килими, старинни мебели, порцелан, кола…
Вика се стараеше да превръща срещите си с Юра в един вид великосветско клюкарствуване. На един шивашки син тези клюки би трябвало да допадат. Но много скоро се убеди, че всичко това малко го интересува. Може би той поначало не очакваше от нея нищо особено: щом се е изложила с чужденци, да поработи…
Не, все пак той очаква нещо от нея… Но какво? Тя попиваше всяка негова дума, всяка реакция на произнесено име… И най-накрая схвана… Юзик Либерман! Ето кой го интересува! Всички смятаха, че този висок бърнест младеж е доносник от висша категория, той открито разказваше антисъветски вицове, позволяваше си рисковани шеги и закачки, от чужденци не се интересуваше, но пък имаше (вероятно благодарение на майка си) широки връзки в средата на отговорни служители с висок ранг, и то лични, интимни връзки. Юзик Либерман интересуваше Юра именно поради връзките си с отговорните служители, Юра събираше материали именно за тях. Няма значение какво говорят те. Дърдори само Юзик Либерман, но дърдори на общата маса, всички се смеят, значи реагират, та излиза, че дърдорят всички.
Веднага щом усети това, Вика започна повече да се върти около Юзик, той на драго сърце я вземаше тук и там, после тя пишеше точни доклади у кого е била, кого е видяла, какво е чула. Това интересуваше Шарок, именно това му беше нужно, макар че Вика сигурно не му съобщаваше нищо ново в сравнение с докладите на самия Юзик. Но явно тя му беше нужна тъкмо за подобно потвърждение.
Вика не беше толкова глупава, та да покаже на Шарок, че е усетила Юзик Либерман, че е отгатнала задачата, която му е поставил Шарок. Не възнамеряваше да преувеличава ценността си за това учреждение, предпочиташе да изглежда пред Шарок малко тъпа, наивна, та да не изискват от нея нищо сериозно.
Хитрувайки с Шарок, тя пазеше от него най-важното: компанията големи архитекти, с които я бе запознал старият й приятел Игор Владимирович, също архитект.
Отдавна се бе простила с мечтите и проектите да се омъжи за прославен летец, някой нов герой на Съветския съюз: къде ще ги търси тези летци, пък и жените им са едни простачки, а са кръшнали, а са ги обадили в партийния комитет, в командуването, на самия Сталин, дори да успееш да отмъкнеш такъв, тоя „герой“ вече ще остане без никакво бъдеще, ще го пратят обикновен летец на Чукотка. Да замине за чужбина — това е химера. Ерик? Приятен мъж, но нищо особено, обикновен чужденец. Всеки ден взема вана, всеки ден се бръсне, сменя си бельото, мирише на хубаво. А по-нататък? Не бърза да й направи предложение, без маменцето и татенцето не може да си позволи такава стъпка. Честта на фирмата! Татенцето, благородният баща ще цъфне в най-добрия случай след година, а тя ще е вече на двайсет и четири.
На Вика й трябва човек с могъщо бъдеще. Такъв човек има, виден архитект, един от авторите на проекта за Двореца на Съветите — най-важния строеж в Москва, любимата рожба на Сталин. Още не е стар, на четирийсет и три години, младолик, строен, стегнат, много години е живял в Италия, изобщо европеец! Ето това ще бъде съюз! Не някакъв си летец с ботуши, а световноизвестен архитект и тя, Вика, негова съпруга, дъщеря на прочут професор, коренячка московчанка от старо интелигентско потекло. На такава връзка никакъв Шарок, никакъв Дяков не ще посмеят да посегнат, бързичко ще ги ударят през ръцете.
„Но как така, Йосиф Висарионович — ще каже в противен случай съпругът й на Сталин, — ако ми нямат доверие, могат да ме контролират чрез други хора. Но да карат жена ми да ме следи е аморално.“
Охо, ще се защурат тогава Дяков и Шарок, ще изхвърчат от топлите си местенца, а от техните местенца се отхвърчава надалече.
Е, вярно, Архитекта има съпруга. Съпругата, одесчанка като съпруга си, е живяла с него в Италия, поокършила се е там, постегнала се е: мършава брюнетка с голям нос, пуши дълги тънки цигари, примижава — късогледа е, но не носи очила. Има две вече самостоятелни деца от първия си брак, по-голяма е от Архитекта с осем години, той е на четирийсет и три, а тя на петдесет и една, хем тая гадина му изневерява с когото й падне. Сегашният й възлюбен е Коля Крилов, още съвсем дете, малък златокос хубавец от Подмосковието, време му е за казармата и тя се е захванала да го уреди за адютант при някой голям военачалник. Никъде не ходи с мъжа си, омръзнали са си за двайсет години. Той е по цял ден в ателието, понякога дори нощува там, често ходи в чужбина и съпругата му си развява байрака. А когато Архитекта заминава за краймосковския Дом на архитектите Суханово, любовниците спят в дома й, той явно знае това и не се прибира неочаквано, не иска да стават скандали, които само биха го унизили. Както Вика се убеди, съпругата не го привлича като жена.