Няма да е трудно да победи тази итало-одеска дама. Във всеки случай връзката вече е налице, той е увлечен по Вика, прекарват в леглото й упоителни часове, тя е млада, красива, опитна, умела, той е още силен и темпераментен мъж. И ден не могат да преживеят, без да се видят или поне да си телефонират.
Но те държаха тази връзка в тайна от всички. Хората познаваха като неин стар приятел само Игор Владимирович, той беше „минал етап“, знаеха, че именно с него, с Игор Владимирович, тя ходи в Дома на архитекта, в бившата къща на адвоката Плевако на Новинский булевард. Но мадамите не ходят там. Домът на архитекта още не е на мода, вярно, има ресторант, но третокласен. Организират се изложби на проекти — кой ли се интересува от тях?
Толкова по-лесно беше на Вика да крие тази връзка. В Дома на архитекта тя ходеше само с Игор Владимирович, после към тях се присъединяваше Архитекта. Той смяташе тази конспирация за излишна, но ценеше деликатността на Вика, вниманието й към неговите работи, тя идваше на обсъжданията на проектите, в които участвуваше Архитекта, внимателно слушаше споровете и препирните.
На обсъжданията идваха и възрастни архитектки, те не безпокояха Вика, безпокояха я хубавичките чертожнички от проектантското бюро, но Игор Владимирович каза, че за изтъкнат архитект, още повече за главен архитект сътрудничките на неговото бюро са неприемливи.
— Първият закон на съпромата — шегуваше се Игор Владимирович — гласи: всяка връзка ограничава една степен на свободата. А архитектът трябва да бъде абсолютно свободен в своето ателие.
Вика играеше ролята си чудесно. Дори Игор Владимирович повярва, че е влюбена в неговия приятел. За Архитекта това беше тежък период на борби между архитектурните течения, школи, направления, традиции. Италиански възпитаник, обиколил много страни и опознал съвременната западна архитектура, Архитекта възглавяваше школа, опираща се на класическото наследство, но признаваща модерните, преди всичко извисените конструкции. Много хора го нападаха, но Вика го обяви за гений, неговите здания, проекти, идеи — за гениални, говореше това на всички: и на приятелите, и на враговете му. Той е гений! Не гений, който ще бъде оценен след петстотин години, а гений съществуващ, признат. Всичко, до което се е докоснала неговата ръка, е гениално!
Да, тази роля беше правилно избрана и тя я играеше майсторски. За нищо не противоречеше на Архитекта, никога не спореше с него, не проявяваше капризи, не се сърдеше — с велик човек трябва да се държиш на високо ниво.
— Аз имам много недостатъци — му казваше, — но знаеш ли, нямам капчица женска дребнавост, гордея се с това, искам да ти е леко с мен, нищо да не те притеснява. Най-важното е ти да си спокоен.
Ако той не можеше да дойде на срещата, предупреждаваше я по телефона, съчувствено я питаше:
— Какво ще правиш?
Тя го успокояваше:
— Мили, не се тревожи, ще полежа, ще почета, ще отида до някоя приятелка, ще влезем в някое кино. Утре сутринта непременно ми се обади.
Естествено не лежеше на дивана, не отиваше у приятелка, нито на кино, тя си имаше свои работи: шивачки, обущари, Юзик Либерман и Шарок — това се спазваше строго, засечките бяха недопустими. И с Архитекта не трябваше да стават засечки. Трябва да знае, че тя е верен, предан другар. Все пак дъщеря на професор е, от хетмански род все пак! Тя не е виновна, че се е родила тук, сред простаците, тя е аристократка в края на краищата!
Само веднъж Вика си позволи да избухне.
Това се случи в Музея на изящните изкуства, където бе уредена изложба на конкурсните проекти за Дворец на Съветите. Музеят беше препълнен от сутрин до вечер, дългата опашка се точеше по Волхонка. Архитектите, включително и чужденците, стояха край своите проекти, почти всички със съпругите си, даваха обяснения, отговаряха на въпроси. Вика ходеше там всеки ден, срещаше се с Архитекта, вече имаше много познати в тази среда, някои може и да се досещаха каква роля играе в живота на Архитекта, но тя се държеше скромно.
Беше шумно, оживено, публиката не намаляваше и само един човек нито веднъж не дойде в музея — съпругата на Архитекта.