Саша си седеше вкъщи, опитваше се да чете. Старият хазаин нещо поправяше на двора, дялкаше с брадвата, еднообразните, монотонни удари навяваха още по-силна мъка. Старецът излезе нанякъде, но Саша пак не можеше да чете, захвърли книгата. Не ще понесе такъв живот, не ще го понесе. После легна на кревата, заспа, но и насън не го напусна усещането за нещастие, събуди се уплашен, сърцето му блъскаше лудо.
Какво иска от него Алфьоров? Неговата доброжелателност не е случайна, сигурно има определена причина да го остави тук. Логично беше да му припише тази вина, за да оправдае съществуването си тук. А той го пусна да се върне в Мозгова, намекна, че може да го прехвърли в Кежма, да работи в МТС, нищо не поиска в замяна. Опитва се да го предразположи или обратното, да го деморализира? Иска да го докара до отчаяние, да го държи в неведение, в напрежение, във вечен страх — видя ли, тук имам материал срещу тебе, очаквай пак да те извикат, няма да намериш спокойствие. Страшно, страшно…
Старата му викна през вратата:
— Ще ядеш ли?
— Не, зъбите ме болят — отговори Саша.
Два дена не излезе от къщи, седя на двора, помага на стария. Знаеше, че Зида го очаква, тревожи се, но и нея не искаше да вижда, тя беше свидетелка на позора му, ще започне да го утешава, ще бъде още по-унизително. Пък и всичко, и всички са му безразлични. Трябва да сложи край! Вече няма да се измъкне от този кръг… Но майка му? Тя няма да понесе това, не може да и нанесе такъв удар, ще трябва да влачи ярема, само колкото майка му да знае, че е жив, само майка му да не губи надежда.
На третия ден намина да го види Всеволод Сергеевич.
— Какво става с вас? Защо не излизате? Болен ли сте?
— Здрав съм.
— Алфьоров ли ви притесни?
— Доказа, че съм вредител и че дискредитирам колхозната власт. Логично го доказа, убедително.
Всеволод Сергеевич се засмя.
— Какво се чудите толкова? Той е философ по образование.
— Така ли?
— Представете си. Не се заблуждавайте от длъжността му. Той е голяма фигура, величие, има три, а може би и четири ромба, повече, отколкото имат началниците му в Канск, затова не си облича униформата. Между другото бил е в чужбина, а е попаднал тук. Страхувам се, че е наш бъдещ, така да се каже, колега по съдба. А може и да изскочи пак нагоре, всичко зависи от някакви висши, неизвестни нам обстоятелства. Във всеки случай логично ви е доказал, че въз основа на председателското оплакване може да ви смачка. Повредили сте сепаратора и сте нарекли председателя глупак. Това ли ви инкриминираше?
— Това.
— Видяхте ли. Искам да ви успокоя. Още същия ден откараха сепаратора в Кежма, направиха всичко, което бяхте казали, докараха го обратно и той работи прекрасно. Можете да излезете и да се убедите.
— Нямам никакво желание.
— Така ви искам, Саша. И един съвет от мене: повече не го докосвайте. Тъй че, мисля, темата за вредителството отпада. Не се тревожете.
— Не се тревожа. Просто съм отвратен.
— Разбирам. И ако ми позволите да бъда откровен с вас, ще ви кажа още нещо. Може ли?
— Разбира се.
— Вие, Саша, безусловно сте човек. Истински човек! Съветски човек! Не е комплимент, а констатация. Това е прекрасно — да бъдеш истински, вдъхновен, съветски човек. Но искате да останете такъв дори в нашето особено положение, искате да постъпвате така, както трябва да постъпва съветският човек. А така не може, Саша: за околните вие не сте съветски, вие сте антисъветски човек. И всички гледат на вас и вашите действия само по този начин. Вървите си по улицата и гледате — сепараторът не работи, понеже знаете устройството на сепаратора, веднага отивате и го поправяте. А председателят на колхоза, а пълномощникът, имам предвид не Алфьоров, а някой друг, обикновен, те мислят по друг начин: защо тоя се вре при сепаратора? Ясно, за да го повреди. Врагът поврежда и пакости където свари — надявам се, знаете чии са тези думи?
— Знам.
— Не искате да бъдете вън от обществото, но трябва да се съобразявате с положението си. Нарекохте председателя глупак — това е основната ви грешка. Ако го бяхте напсували на майка, нищо. Но глупак е оскърбителна, унизителна дума, в нея се крие превъзходство, излиза, че вие сте умен, а той е глупак. Алфьоров не ви ли предложи да се преместите в друго село?