Но не искаше да обяснява всичко това на Зида. Защо да я обижда.
— Разбери, Зида — каза Саша, — когато човек постъпва на работа, трябва да попълни анкета, да напише автобиографията си, къде е роден, къде е учил, какви се родителите му и какви се родителите на родителите му. Няма начин да укрия Панкратов. Ще започнат издирвания и всичко ще се разбере.
Тя настояваше:
— Ще заминем в някой отдалечен район, ще станеш шофьор или механик, за такава работа не се попълват анкети, не се правят издирвания.
— Стига — каза Саша, — разговорът ни става безсмислен. С това име съм се родил, с него ще си умра. Без промени.
7.
Финансовият инспектор обвини Костя в укриване на доходи и му наложи огромен данък, ако не го платеше, щеше да влезе в затвора. А засега описаха имуществото на Костя — там, където бе регистриран, в Соколники, макар че това имущество, както той твърдеше, принадлежало не на него, а на бившата му съпруга Клавдия Лукяновна. Така Варя научи, че той не е разведен.
Ако Костя от самото начало й беше казал, че е женен, но не е успял да оформи развода си, Варя не би обърнала на това особено внимание. Но той скри, затова не бе показвал и паспорта си, такива уловки са унизителни. Първият сигнал от другия, неизвестния живот на Костя.
— Ляленка — убеждаваше я Костя, — не можех да постъпя другояче. С Клавдия Лукяновна се разписах само заради московското жителство, като й платих много пари. Не съм ти казвал това, страхувах се, че няма да ме разбереш. Но такива сделки се правят с хиляди, инак хората не биха получили московско жителство. За да се отпиша от жилището на Клавдия Лукяновна, трябваше да се регистрирам някъде другаде. Къде? При кого? Кой ще ме регистрира? Софя Александровна ли? Кой ще й разреши? Да се регистрирам при тебе? Нина няма да го допусне, тя не ме признава за човек.
— Какъв е изходът тогава? — попита Варя. — Клавдия Лукяновна да остане твоя официална съпруга, а аз фактическа?
Той отговори с достойнство:
— Оборудвам сложни електроприбори в един научноизследователски институт при Академията на науките. Те строят блок за своите служители и ми обещаха стая.
Както винаги, Костя изрече това внушително: институт, Академия на науките, сложна техника… Но на Варя не й се вярваше.
— Щом искат да ти дадат стая, трябва да те назначат на щат.
Като разтегляше устните си и бавно изговаряше думите, Костя отвърна:
— Добре… Не исках да ти казвам, но се налага… Ти как мислиш: че ми дават поръчките заради черните ми очи ли? Не, Ляленка! Давам половината на онзи, който поръчва. И за да получават пая си, те трябва да ме държат на хонорар, на голям хонорар, но той е голям само на хартия — половината отива за тях. А данъка плащам върху цялата сума — какво ми остава? Ни-щич-ко! Нито копейка! А нали с тебе трябва да живеем от нещо. Затова не написах в декларацията две дребни суми от някакви болници. Бирникът се заяде заради тях. Повярвай ми! Отдавна бих зарязал тези работи, да вървят по дяволите. Протаках само заради този институт, надявах се на стая. И слава богу, че не се разписахме с тебе, инак щяха да описват имуществото у вас.
— Ами Клавдия Лукяновна?
— Какво Клавдия Лукяновна?
— На нея защо са й описали имуществото?
— Не се тревожи за Клавдия Лукяновна. Тя няма лесно да им се остави, изпадала е и в по-тежки положения. За нищо и за никого не се тревожи, всичко ще се уреди, всичко ще мине. Ако не ти казвам всичко докрай, то е заради твоето спокойствие, за мен най-важното е ти да си спокойна!
Той говори дълго — когато трябваше да убеди някого в нещо, намираше хиляди думи, стотици доводи.
Вярваше ли му Варя? Искаше да му вярва, инак как щеше да живее с него. Но с горчивина си мислеше, че никой не е независим, Костя също и може би той е най-зависим от всички. Льовочка зависи от службата си, макар и нищожна, но легална, от заплатата си, макар и мизерна, но законна. Костя е зависим от стотици неща, опасността го дебне на всяка крачка. Днес е богат, утре може да стане по-беден от всички, днес е на гребена на живота, утре може да го съборят чак на дъното.