Варя не знаеше как се измъкна Костя от тази история. Но явно се бе измъкнал. Две седмици почти не се прибираше, не ходеше по ресторанти, по билярдни, две седмици трескава, неизвестна за Варя дейност, докато най-сетне й каза, че е платил целия данък. Но с онази задруга е свършено завинаги. Варя не знаеше какви са сега плановете на Костя, той не я посвещаваше в тях, а и тя не го питаше.
Каза й само, че е започнал работа в ателие за ремонт на пишещи машини на улица „Херцен“, разбирал от пишещи машини. Даде й телефонния номер на ателието, но я предупреди, че е трудно да го намери там: в десет сутринта отива по различни учреждения да ремонтира пишещите им машини, а понякога, ако получи поръчката предния ден, още от къщи тръгва по клиенти. Варя много бързо се досети, а после се и убеди, че Костя само се води на работа в ателието, че други майстори изпълняват неговите наряди и съответно получават заплатата му. Това даваше на Костя официално положение — служител в ателие за ремонт на пишещи машини. А единствено негово занятие и единствен източник на доходи му стана билярдът, само билярдът.
И тогава Варя твърдо реши: Край! Стига! Време е да започне работа!
Льовочка и Рина обещаха на Варя да й помогнат. Те работеха в бюрото по проектиране на хотел „Москва“, там, където и Зоя. Всъщност Варя би могла да си намери работа без ничия помощ: чертожници-копировачи се търсеха навсякъде, на всички дъски висяха такива обяви. Но най-добре е да работиш с познати. Льовочка и Рина казваха, че хотел „Москва“ е най-големият и важен строеж в столицата, подчинен е непосредствено на Моссъвет, заплатите са завишени, столът е много добър. Новото здание ще бъде съединено с „Грандхотел“ и тогава този хотел ще бъде един от най-големите в Европа. В Бюрото са се събрали най-добрите архитекти, художници, инженери и техници. Льовочка и Рина хвалеха най-вече своя ръководител и го наричаха със странното име Игор — млад талантлив архитект, един от авторите на проекта, внимателен, добър, отзивчив. И ако Варя се изяви, Игор има властта да я издигне, както е издигнал Льовочка — той вече е техник. И на Рина предстои такова назначение. Бюрото се намира на петия етаж на „Грандхотел“, на Охотний ряд, от нейния блок на Арбат е само на седмата спирка, и трамваите са два: номера четири и седемнайсет. Това обстоятелство особено подчертаваше Зоя. Тя работеше в същото бюро, но в друг отдел.
В деня, който й определи Льовочка, Варя отиде в „Грандхотел“.
Дюкяните по Охотний ряд, църквиците и другите постройки между „Грандхотел“ и Манежа бяха съборени, строежът беше ограден със стобор. Варя влезе в хотела през входа откъм Воскресенския площад. Портиер с ливрея я сподири с поглед, но не я попита къде отива. Нищо не я попита и служителят при асансьора, който я качи на петия етаж.
Щом излезе от асансьора, Варя, както й бе обяснил Льовочка, свърна наляво и тръгна по дълъг коридор, като гледаше номерата, останали по вратите от времената, когато етажът още е принадлежал на хотела. Щом видя номер 526, отвори вратата.
В също такава стая бяха живели с Костя в Ялта, в хотел „Орианда“ — високи тавани, високи възтесни прозорци. Само че вместо хотелска мебел, тук имаше три обикновени бюра, на тях, върху скосени поставки — чертожни дъски.
До прозореца работеше Льовочка, той се извърна, приветливо се усмихна на Варя, като лъсна кривото си зъбче, остави тушовката.
— Дойде ли? Браво!
— А къде е Рина?
— Излезе. Скоро ще се върне. Донесе ли си дипломата?
Той хвърли поглед върху зрелостното свидетелство на Варя.
— Чудесно! Хайде!
Отвори вратата към съседната стая.
— Може ли, Игор Владимирович?
И без да чака отговор, влезе, повел подире си Варя.
Още щом чу това име, Варя моментално схвана всичко. Как не се сети по-рано? Игор — така са преиначили името Игор. Дори през ум не бе й минало, че това е същият Игор Владимирович, с когото Вика я бе запознала в „Национал“. Ако се беше сетила по-рано, нямаше да дойде тук. Но беше късно. Игор Владимирович я видя, веднага я позна, веждите му учудено се повдигнаха, той стана, излезе иззад бюрото, приветливо и същевременно въпросително, дори малко стъписано усмихнат.
— Ето, Игор Владимирович — каза Льовочка, — това е момичето, за което ви говорих, тъй да се каже, гражданката Иванова, има диплома. Варя, покажи си дипломата.
Варя пак извади от чантичката си свидетелството, сложи го на бюрото.
— Седнете, моля — покани Варя Игор Владимирович и си седна на мястото.
— Да си вървя ли? — попита Льовочка.
— Да, да, вървете, благодаря…
Льовочка излезе.
Игор Владимирович прочете свидетелството на Варя.