Варя мълчеше, не можеше отведнъж да схване какво се крие зад думите му. Най-вероятно говореше сериозно и в това не се криеше никаква двусмисленост Но беше някак оскърбително. Вика му е надрънкала: представете си, омъжена е за един билярдист, занаятчия ли е, частник ли, изобщо тъмна личност. И ето, Игор Владимирович се опасява, че това ще усложни приемането й на работа. Чудо голямо! Хайде де! Може да отиде и на друго място, не толкова важно, дето няма такива анкети.
Точно отгатнал мислите й, Игор Владимирович каза:
— Постъпете, както сметнете за необходимо. Ние ще ви вземем на работа независимо от всичко. Просто исках да ви облекча при изпълнението на това неприятно задължение, главоболно и губещо време.
— Ще видя — сдържано отговори Варя.
— Съветвам ви отначало да напишете отговорите на отделен лист, да проверите добре всичко, а после да ги прехвърлите в анкетата, за да няма грешки и поправки, инак ще ви накарат да я попълните отново.
— Добре, така ще направя.
— Е, прекрасно — Игор Владимирович стана, — очакваме ви утре. Започваме в девет, свършваме в четири. Надявам се, че при нас ще се чувствувате добре.
За вкъщи Варя си тръгна пеша, покрай Университета, после по Воздвиженка и по Арбат.
Неприятното чувство, което й остана след разговора с Игор Владимирович за анкетата, не можеше да помрачи общото радостно настроение, пробудено от докосването до истинския живот. Льовочка и Рина са чудесни хора! За тях ресторантите, паркът „Ермитаж“ са нещо второстепенно, а главното е работата на огромния строеж в центъра на Москва. Чертожните дъски, линеалите, кривките, тушовките, миризмите на туш и тънко подострени моливи й напомняха за училище, за уроците по чертане, на тях беше най-редовна. Всичко това й обещаваше нов, интересен живот.
Колкото до Игор Владимирович, не биваше да се смущава от него, тя не беше виновна пред него, напротив, бе постъпила честно, бе отказала да иде с него и Вика във „Въженцето“, той и тогава й се бе видял човек от истинския, а не от Викиния живот, не можеше да го мами. Освен това тогава й се видя стар. А всъщност сигурно е връстник на Костя.
Съветва я да не вписва мъжа си — не иска да й се развали анкетата. Дори прочутият архитект има страхове. Но тя не се страхува от никого. Какъвто и да е Костя, не смята да го крие. Какво ги засяга мъжът й, неговите роднини, не те, а тя постъпва на работа при тях, нека я проверяват.
Вкъщи Варя седна до масата, разтвори анкетата, разгледа я.
Оказа се, че тя съдържа не четири, а осем страници, въпросите отначало я хвърлиха в недоумение, сменено от негодувание, ярост и накрая от пълно объркване.
Както я бе посъветвал Игор Владимирович, сложи пред себе си лист хартия, чернова, записваше отговорите първо в нея.
1. „Фамилно име, собствено, бащино. При промяна посочете какво име сте носили по-рано.“ Тъй, това е ясно: Варвара Сергеевна Иванова, не съм променяла името си.
2. „Година, месец, дата и място на раждане.“ И това е ясно: пети април 1917 година, Москва.
3. „Националност и гражданство (ако сте били чужд поданик, посочете)“. И това е ясно: рускиня, гражданка на СССР.
4. „Съсловие или социален произход преди революцията (селяни, еснафи, търговци, дворяни, почетни граждани, с духовно звание, военни и т.н.)“. Нейните родители са били учители, какво ли е това съсловие? Трябва да попита Нина. Но как ли се чувствуват горките хорица, чиито родители имат духовно звание — „попска дъщеря“, или са от военното съсловие — „офицерско синче“.
5. „Образование“. Това е лесно: завършила съм средно училище с усилено изучаване на чертане.
6. „Какви чужди езици владеете?“ Отговор: немски, слабо.
7. „Партийност и партиен стаж“. Безпартийна.
8. „Кога сте постъпили във ВЛКСМ?“ Не съм постъпвала във ВЛКСМ.
9. „Ако сте членували във ВКП (б) или ВЛКСМ по-рано, посочете кога, причината за излизането. Членували ли сте в други партии?“
Варя написа: не съм членувала нито във ВКП (б), нито във ВЛКСМ, нито в други партии.
10. „По време на членуването във ВКП (б) или ВЛКСМ налагани ли ви са наказания (къде, кога, от кого, какви, за какво, снети ли са, ако са снети, от кого)?“ Отговор: Тъй като не съм членувала никъде, не са ми налагани никакви наказания и съответно не са снемани.
11. „Имали ли сте колебания относно линията на ВКП (б), участвували ли сте в опозиционни и антипартийни групировки (къде, кога, в какви)?“ Тук тя ще отговори така: Тъй като не съм членувала във ВКП (б), не съм провеждала нейната линия, затова и не съм се колебала, не съм членувала в опозиционни и антипартийни групировки.