Няколко секунди той мълча, загледан настрана, сякаш не разбираше за какво му говори. И Варя си помисли, че пред нея стои човек, когото изобщо не познава.
Най-сетне той каза:
— Ще ти купя друга, по-хубава. Случи се така, че загубих, не можах да намеря пари и се разплатих с твоята наметка, инак щяха да ме убият. Иди си вкъщи, и аз ще се прибера скоро.
Варя се върна вкъщи.
— Е, какво? — попита Софя Александровна.
— Константин Фьодорович е занесъл наметката при кожухаря, трябвало нещо да се поправи. Добре че не се обадихме в милицията.
Варя отиде в стаята си, свали шлифера, събу обувките, седна на дивана и се замисли.
И тъй, той е проиграл наметката. Не се знае и откъде я е взел. Може да я е спечелил от играч като него, оня също да е проиграл наметката на жена си.
Не й е жал за наметката, чудо голямо! Но — днес наметката, а утре — палтото, вдругиден — обувките. Пияницата пропива вещите на жена си, комарджията ги проиграва. Вика, Ноеми, Нина Шереметева са леки момичета, но те не рискуват да видят дрехите си на раменете на друга жена. Днес той проиграва дрехите й, утре може да проиграе нея самата. Каква глупачка е била! Помами се по неговата мнима независимост. Сега научи цената на тази независимост. Сега тя зависи от търкалянето на топките по билярдната маса.
Такава съдба не я привлича, тя не може да зависи от него, не желае, подаръците, които той после проиграва, не й трябват, тя няма да завърши висше образование с негова помощ. Може да разчита само на себе си. По дяволите анкетата! Навсякъде има анкети, тази процедура съществува навсякъде, по-добре да премине през нея там, където има приятели, отколкото на друго място, сред чужди и непознати хора. Игор Владимирович е прав — няма да пише за Костя, стига им и това, което ще напише за себе си. Пък и защо да пише за Костя? Сега всичко е ясно, никога не я е напускало чувството, че този брак е случаен и не ще трае дълго.
А за себе си не е трудно да напише. На всички гадни въпроси има един отговор — не! Колкото до покойните мама и татко, трябва да пита Нинка, Нинка всичко знае.
Вярно, Нинка я бойкотира заради Костя, не идва, не се обажда, когато се срещат на двора, само сухо кима. Нейна си работа! Но е длъжна да и даде сведения за баща им и майка им, те не са само нейни родители… но дали Нина си е в къщи сега?
Набра номера, Нина си беше в къщи.
— Варя се обажда, сега ще дойда при тебе, по работа.
— Щом е по работа, ела — сухо отговори Нина.
Не биваше да се обажда, излезе, сякаш искаше разрешение.
Трябваше просто да отиде.
8.
Ако Варя се беше омъжила несполучливо, Нина би взела участие в съдбата на сестра си, би я защитила, утешила. Но това, което се случи беше не просто несполука — то беше измяна на всичко чисто, безкористно, с което бяха расли, с което ги бяха възпитавали докато бяха живи родителите им.
Веднъж Нина срещна на двора Юра Шарок и той й каза:
— Твоята Варя се е свързала с крадец.
Нина не обичаше Шарок. Но Лена Будягина пак беше с него, заради Лена Нина не искаше да се кара с Шарок. И все пак предупрежденията му не й трябваха.
— Но защо крадецът е на свобода?
— Ще го опандизят, щом му дойде времето — обеща Шарок.
Дали Юра казваше истината, или лъжеше, този така наречен съпруг на Варя безспорно бе съмнителен човек, човек от друг свят, който дълбоко отвращаваше Нина, свят на ресторанти, комарджии, спекуланти и мошеници. Те с Варя бяха от различните страни на барикадата. И не случайно бе я приютила Софя Александровна — и тя е от другата страна на барикадата, не може да прости на съветската власт интернирането на Саша. Но дори това да е грешка, съветската власт не е виновна, никоя власт не е застрахована от грешки. И когато в страната се води ожесточена класова борба, когато партията е принудена да ликвидира останките от враждебни партии, фракции и опозиции, грешките още повече са неизбежни.
А със Саша — че това грешка ли е? Лена Будягина под строга тайна й каза, че Юра Шарок й разправил за антисъветската организация, съществувала в института, където учеше Саша, как те го използували, а той ги защитавал, как го арестували заедно с тях. Наистина осъдили го само на три години задължително заселване, защото разбрали, че не е ръководителят, но той не можел да не понесе някаква отговорност, още повече, намеквал Шарок, че на следствието се държал предизвикателно, не признавал грешките си, като се надявал на могъщия си вуйчо — Рязанов. Но намесата на Рязанов, както и намесата на Иван Григориевич Будягин, не помогнали.
Софя Александровна би трябвало да се примири, възрастен човек е, редно е да разбере. Но тя е намразила всички, иска и другите да се чувствуват зле, фактът, че прие Варя с нейния аферист, е предизвикателство не само към Нина, но и към всички приятели на Саша.