И едва тогава Лена се сети, че бе дошла към четири, а Юра й беше казал да дойде в пет, но тя бе забравила и дойде в четири, както обикновено. Един час той почива! Кучи син, развратник! Можеше да поиска и двете да легнат с него в леглото. С него е свършено, завинаги! И без обяснения. Тя не желае да слуша лъжливите му оправдания.
Вечерта Юра й се обади по телефона, капризно попита защо не бе дошла днес.
— Забавиха ме в службата.
— Ще можеш ли да дойдеш във вторник?
— Не.
— А кога?
— Не знам. Ако мога, ще ти се обадя. А ти вече не ме търси. Довиждане, Юра.
От какво ли е недоволна? Шарок недоумяваше. Уж всичко вървеше добре, не се срещаха прекалено често, работата му бе такава, ходеха на театър, на кино, в Клуба на актьора, на изложби… Какво се прави на важна? Странно!
Шарок много скоро научи причината за нейното недоволство.
След като се сблъска с Лена, Вика се смути само в първия момент. Разбираше, че Лена е дошла тук по повод, съвсем различен от нейния — от Вадим знаеше, че отношенията между Юра и Лена са се възобновили. И той бе допуснал Лена да я види тук, в тайната квартира! Издал я е! Лена, разбира се, ще поиска от Юра обяснения и тогава Шарок ще признае, че тази стая не е само за интимни срещи. Но тайни сътрудници не се издават, той ще отговаря, задето бе допуснал да се срещнат.
Тази мисъл веднага я успокои, Вика схвана какъв шанс й се отваря: сега вече Юрочка ще бъде принуден да я пусне, сега вече няма как да се измъкне. Днес той й се подигра, сега ще плати за този унизителен разговор.
Разговорът беше такъв.
— Юра — каза Вика, — аз ще се омъжвам.
— Така ли? — весело отвърна той. — Интересно, за кого?
Тя каза името на Архитекта. Шарок знаеше това име. Но не се изненада особено.
— Честито. Прочута личност.
— Сталин е харесал проекта му.
— Видях този проект на изложбата — сдържано отговори Шарок, уж дори не смееше да говори за проект, одобрен от самия Сталин.
— Ще трябва да се разделим с тебе, Юра.
Той се престори, че не я разбира.
— В какъв смисъл?
— Сега съм съпруга, знаеш чия. Променя се начинът ми на живот, край на ресторантите, старият кръг от познати отпада.
— Ще се срещаш с други хора.
— Не, мъжът ми живее много затворено. От 9 сутринта до 11 вечерта е в ателието, а аз го чакам вкъщи. Сама. Но това дори не е най-важното. Не мога, нямам право да крия нищо от него.
— Ами недей да криеш — спокойно каза Шарок.
— Тоест как… Да му разкажа за нашите срещи ли?
— Ако смяташ, че е необходимо, разкажи му.
— Но аз съм се подписала, че няма да разгласявам това, което върша.
— В интерес на семейното ти огнище ти разрешавам да разгласиш — захили се Шарок.
— Но той веднага ще ме напусне. Шарок сви рамене.
— Защо? Защото изпълняваш дълга си ли?
Тя загледа Шарок с широко отворени очи. Та той чудесно разбира, че тя никога на никого не ще каже това. Но не иска да я изпусне от ноктите си, иска да долага за собствения си съпруг и нито за миг не се съмнява, че ще я накара да го прави. И все пак тя отговори така:
— Добре, ще му кажа всичко.
Той изкриви устни.
— Разкажи му, разкажи… А и ние ще добавим едно-друго. Ще му изброим всичките ти чужденци. — Той се захили. — Ти пък ще му обясниш кое какво им е на чужденците… С тях сигурно по-сладко се спи?…
— Юра, какво говориш?
Той удари с юмрук по масата, закрещя:
— Знам аз какво говоря!… Ти, курво, спиш с тях, влачиш се по стаите им, здраво си се обвързала с чуждестранните шпиони. До уши си в калта. Та тъкмо ще разкажеш на мъжленцето си какво им е привлекателното, а той да те слуша.
— Юра, как можеш? Виждала съм тези хора само на маса.
— Лъжеш! Спала си с тях. Последния път беше с шведа. Ние познаваме и него, и всички, които си имала преди него, всички до един. Какво, руснаците не ти ли стигат! С какво са по-лоши, отговаряй!
Можеше да бъде и по-учтив, тя спа и с него, нали е руснак… Но си премълча, смазана от неговата осведоменост. А той продължи, загледан с омраза във Вика: