Орджоникидзе се замисли. Ако новите назначения са обичайна ведомствена интрига в апарата на НКВД, Медвед щеше да докладва за това на Киров. Обаче заинтересовани хора го съобщават чрез Будягин на него, члена на Политбюро, личния приятел на Киров. Значи информацията е не от вътрешноведомствен, а от общополитически характер.
— Ти какво мислиш за това? — попита Орджоникидзе.
— В Ленинград се готви нещо. Целта е да компрометират Сергей Миронович.
— По какъв начин?
— Трудно е да се каже. Искат да предизвикат репресии, да го поставят пред необходимостта да ги извърши. А ако отново откаже, да го махнат от Ленинград.
— Очевидно е така — съгласи се Орджоникидзе.
И през ум не им мина онова, за което веднага се досети кадровият чекист Березин.
10.
Заболя го зъб. Той отдавна се клатеше, но под куката на бюгелната протеза се държеше устойчиво. Снощи обаче, когато си сваляше протезата, Сталин усети болка. Пак си я сложи, кукичката фиксира зъба. Но когато го докоснеше с език, зъбът се клатеше и му се струваше, че го боли венецът.
Сталин си легна, без да свали протезата, и прекара нощта спокойно. На сутринта внимателно я свали, поразклати зъба с език, после с пръсти — клатеше се, дощя му се да го изтръгне, да го изхвърли от устата си с език. Сталин нареди да извикат от Москва зъболекар. Привечер му докладваха, че доктор Липман и един зъботехник-протезист са пристигнали със самолет и ще отседнат във вила номер три.
— Щом се настани, да дойде — нареди Сталин.
След половин час лекарят дойде — красив добродушен евреин на около четирийсет години. Той вече беше лекувал Сталин, Сталин беше доволен от него, дори веднъж беше казал: „Ръцете ви са по-гальовни, отколкото на Шапиро.“
Шапиро беше предшественикът на Липман. И той беше добър специалист. Но Сталин не обичаше лекари, които разпитват, опипват, преслушват, предписват лекарства, но нищо не ти обясняват, не ти казват от какво си болен, какво целят предписанията им, държат се прекалено многозначително, превръщат професията си в тайнство, в загадка. У дребничкия мълчалив Шапиро тези черти бяха особено неприятни.
Липман, напротив, обясняваше какво прави, какви са зъбите на Сталин, как трябва да се грижи за протезата, а когато за пръв път извади зъб на Сталин, не го хвърли в плювалника, както правеше Шапиро, а го показа на Сталин, показа му в какво се бе превърнал коренът и защо този зъб непременно е трябвало да бъде изваден. Сталин казваше със смях: „Хем ти вади зъбите, хем ти замазва очите.“
Виждаше, че Липман се страхува от него, в това нямаше нищо особено — всички се страхуваха. Но ако ръцете на един зъболекар треперят от страх, той може нещо да оплеска. И затова Сталин се държеше приветливо с Липман. Днес, както обикновено, го попита:
— Как живеете, как сте вкъщи — всичко наред ли е?
Макар че не знаеше абсолютно нищо за дома и семейството на Липман.
— Всичко е наред, Йосиф Висарионович, благодаря. — Липман отвори куфара си, доста голям, почти като пътнически, извади инструментите и възглавницата, която прикрепи към креслото. Това, че слагаше възглавницата предварително, също харесваше на Сталин. Шапиро го правеше, когато Сталин вече седеше в креслото, а на Сталин винаги му беше неприятно някой да се върти зад гърба му.
След като намести възглавницата и провери добре ли е закрепена, Липман покани Сталин да седне. Сталин седна. Липман му върза салфетка, с меко движение настани главата му на възглавницата.
— Удобно ли ви е?
— Добре е.
— От какво се оплаквате?
— Зъбът ми се клати, особено когато е свалена протезата.
— Сега ще видим — Липман подаде на Сталин чаша вода, — изплакнете, ако обичате… Така, добре… Сега, моля, отпуснете глава назад… Така, чудесно…
С внимателно движение Липман свали протезата, опипа зъба. Пръстите му бяха меки, миришеха на нещо приятно — спретнат лекар… После потърси сред подредените на масата инструменти, извади ръчно огледалце, отново огледа зъбите, каза:
— Този зъб трябва да го извадим, няма друг изход, той ще ви причинява само неприятности, а полза никаква, протезата не се държи на него. Много лош зъб.
— Колко време ще отнеме това?
— Е, раничката, надявам се, ще заздравее за два-три дена, ще направим протезата за едно денонощие. Мисля, че ще отидат пет дена, не повече.
— И аз пет дена ще ходя без зъби — намръщи се Сталин.
— Защо без зъби — усмихна се Липман, ще липсват само горните кътници. Разбира се, може временно да се приспособи и тази протеза — Липман повъртя в ръцете си старата бюгелна протеза, — тогава ще ви липсва само един зъб. Но при всяко неправилно захапване може да повредите здравия зъб — твърде голямо натоварване пада върху него. Защо да рискуваме? Ще потърпите ли няколко дена?