— Добре — съгласи се Сталин. — Кога ще вадите?
— Когато пожелаете, може и сега.
— Защо не утре сутринта?
— Може и утре сутринта.
— Днес имам гости, неудобно е да приемам гостите си без зъби, как мислите?
— На гостите — усмихна се Липман, — ако искат да похапнат, им трябват техните собствени зъби.
Сталин се изправи. Липман бързо му развърза салфетката.
— Почивайте — каза Сталин, — утре сутринта, след закуска, ще ви поканят.
Киров пристигна следобед. Сталин беше наредил на Жданов да го въведе в работата им върху учебника по история и да го покани на вечеря.
Вечеряха тримата: Сталин, Киров и Жданов.
— Добре че дойде, Сергей Миронович — каза Сталин, настанявайки се като домакин на почетното място, — защото Андрей Александрович — той кимна към Жданов — нито пие, нито яде, седи на масата като Исус Христос, иска и мене да умори от глад. А по този въпрос аз съм съгласен с Чехов: всички болести са измислени от лекарите. Трябва да се яде всичко, наистина по малко, в разумни количества. Полезни са кавказките подправки: кинза, тархун, джонджоли… Плодовете са полезни, сухото вино също, грузинското е хубаво. Пий, яж — всичко ще ти е от полза. Виждаш какво има на масата, ти си кавказки човек. Да не си забравил в Ленинград какво е хачапури, какво е лобио, какво е сациви?
— Не съм забравил — отговори Киров, засмя се и си сложи в чинията по малко от всяко ястие, — всичко помня и обичам всичко.
— Не знам каква кухня е на мода сега в Ленинград — замислено продума Сталин, — по-рано сред дворяните беше на мода френската, сред народа — немската: кренвирши, салами. А сега?
— Сега е на мода пролетарската кухня — каза Киров, — зелева супа, борш, кюфтета, макарони. Каквото даваме срещу купоните, това яде народът.
— Да, купоните — все така замислено каза Сталин, — ще ги отменим.
Киров изобщо не реагира на тези думи: отменянето на купоните за продукти от първи януари беше решен въпрос.
— Тази година се очаква добра реколта — продължи Сталин, — зърното трябва да ни стигне. Получихме сведения от Казахстан, пишат, че реколтата е незапомнена, от десетки години не е имало такава, надяват се да получат по двайсет и пет центнера от хектар. Страх ме е, че твоят приятел Мирзоян няма да се справи с такава реколта.
— Мирзоян е енергичен човек, няма да се изложи.
Сякаш нечул репликата на Киров, Сталин замислено продължи:
— Богатата реколта, разбира се, е хубаво нещо, но крие и опасност: сварва хората неподготвени, донася настроения на самоуспокояване, благодушие, безгрижие. Богатата реколта е хубаво нещо, когато вече е прибрана, транспортирана, без разхищения, без разпиляване.
Киров знаеше, че Сталин нищо не говори току-така, че не случайно започна разговора за Казахстан. На масата Сталин обикновено не захващаше делови разговори, днес захвана. Започва отдалече, говори банални истини — по този начин поднася най-неочаквани решения. И пак за селското стопанство. Преди месец, на Юнския пленум на ЦК, Киров бе критикуван за неизпълнение на и без това занижените планове по доставките на зърно и месни продукти. Нямаше никакви занижени планове. Бе направено обикновено уточнение по отделни култури — за едни плановете бяха повишени, за други — намалени. Сталин не разбира много от тези неща, не познава селското стопанство. Нямаше никакво изоставане, за Ленинградска област юни не е решаващият месец за доставките. Но Киров не възрази срещу постановлението: партията се подготвя за отменяне на купонната система, всички сили трябва да се съсредоточат върху осигуряването на страната със зърно, всички трябва да се стегнат и ако някой трябва да бъде критикуван, хубаво е това да се направи с водеща партийна организация — ще бъде добро предупреждение за останалите. Нормално, Киров не съзря в това нападка лично срещу себе си, макар че още по-полезно щеше да бъде да се позоват на московската, на столичната организация. Недостатъците бяха същите, а тук доставките започваха по-рано. Но московската организация се възглавява от Каганович, а Сталин не иска да го засяга — характерното за него политиканство: да обидиш едного, да възнаградиш другиго и да ги настроиш един срещу друг. Навремето Степан Шаумян казваше: „Коба има змийски ум и нрав.“ Но Киров беше над всичко това: когато се решават партийни въпроси, няма място за лични обиди. При това Киров презираше Каганович. Във всеки случай Киров разбираше причините за юнското решение на ЦК за изоставането на Ленинград, а разговорът за доставките от Казахстан му беше необясним. Участието му в работата върху учебника по история е фикция, какъв историк е той! И Сталин не е историк, но се смята за такъв. Но защо го извикаха?