Юра се усмихна.
— Брат ми е много по-голям от мен, как можех да му повлияя?
Малкова прегледа книжата на бюрото си, намери листа, който й трябваше.
— Главното управление на основната химическа промишленост ви е изискало за стопанско юридическа работа. Откъде знаят за вас?
— Преди влизането си в института работих в химически завод, трябва им юрист. Не съм губил връзката си със завода, затова са ме изискали.
Малкова се намръщи.
— Всички гледат да останат в Москва. А кой ще работи в провинцията? В органите на съда и прокуратурата?
Бавно, като обмисляше всяка дума, Юра отговори:
— За да работиш в органите на съда и прокуратурата, трябва да ти вярват, да имаш безупречно име. Когато брат ти е затворник, това доверие е невъзможно.
— За да работиш в органите на съда и прокуратурата, трябва преди всичко да бъдеш истински съветски човек — поучително произнесе Малкова, — нима историята с брат ви може да попречи на това?
— Но нали самата вие ме попитахте: Как съм изпуснал брат си? Освен това смятам, че и на промишлеността са нужни образовани юристи.
Малкова се изправи и каза:
— Ще докладвам вашия въпрос на началника на управлението, а после комисията по разпределението ще реши окончателно.
Стана и Юра.
— Готов съм да работя там, където ме изпратят.
— Има си хас да не сте готов — усмихна се кисело Малкова, — получавали сте стипендия, трябва да се отблагодарите.
— Безспорно аз искам да остана в Москва — внушително произнесе Шарок, — тук са моите родители, възрастни, болни хора, а аз съм всъщност единственият им син. Но това — той посочи листа на бюрото — е инициатива на завода. Трябва им юрист, който добре да познава химическото производство.
— Всички, които искат да останат в Москва, си намират сериозни доводи — каза Малкова — и всички имат ей такива авторитетни искания от различни учреждения.
Тя помълча, после неочаквано добави:
— От друга страна, партийната организация на института препоръчва да ви изпратим на друга работа. Между другото също в Москва.
— Не знам нищо за това… Къде по-точно?
Тя отговори уклончиво:
— Има вакантни места… Например в прокуратурата. Но вие предпочитате завода, нали?
— Да, предпочитам завода. Там съм работил и съм се формирал, оттам ме изпратиха да уча. На завода дължа много неща.
Достойноството, с което Юра произнесе тези думи смекчи Малкова.
— Ще имаме предвид и вашето желание, и искането на Главното управление на химическата промишленост. С една дума ще получите решението на комисията.
От такава жена да зависи съдбата му! Тя сигурно е довтасала от някакво си Орехово Зуево, а него, кореняка московчанин, е готова да запокити на края на географията. Вярно казва баща му: „Москва се напълни със селяндури, а ние, гражданите, къде да се дяваме?“ Че и друго подмята: Препоръчват ни да ви оставим в Москва, в прокуратурата. Сигурно лъже… Пък може и да не лъже… Той има жилище в Москва, това се взема предвид…
Дори наистина да са го препоръчали, това още не значи, че ще го вземат. Ще попитат: защо брат ви е криминален престъпник? В едно истинско работническо, пролетарско семейство не може да има престъпници! Има нещо значи в такова семейство, не ще да е много свястно. Малко ли други проверени, наши хора си имаме?!
Романтичният образ на независим адвокат, създаден от момчешкото му въображение, с времето беше леко помръкнал. Практиката в съдилищата му показа обратната страна на медала. Видя прочутите адвокати не само в техните блестящи пледоарии, но и в суетнята, интригите, в ламтежа им за големи хонорари, видя ги как се подмазват на секретарките в съда, как за някакви си мизерни пет рубли втълпяват на тъпи бабички съвети в юридическите консултации, научи цената на разкошните им домашни кабинети, превръщани след работата с клиентите в трапезарии и спални. И все пак само този живот го привличаше.
Но странно! Мисълта, че в инстанциите може да се откажат от него, го жегна: пак ще го пренебрегнат. За техните хора се пазят високите длъжности, а той, послушният изпълнител, ще върши черната работа. В най-добрия случай ще му подхвърлят някой оглозгай кокал, ще го пуснат в завода да стане юрисконсул, както презрително се изрази Будягин.