— „Редовите партийни членове“ — позасмя се кисело Сталин, — лоши партийни членове са те, щом един секретар на районен комитет може да ги настрои срещу партията, срещу нейния Централен комитет. Ленинградските комунисти далеч не са толкова простодушия, колкото се мъчиш да ни ги представиш. И до ден днешен смятат града си за люлка на революцията, а себе си за авангард на руската работническа класа. И друго: в Ленинград останаха не само онези, които са гласували в името на партийната дисциплина, но и онези, които са ги принудили да гласуват. И те се пишат разкаяли се, но тяхното разкаяние по нищо не се различава от разкаянието на Зиновиев и Каменее, те очакват своя час, разбират, че този час може да настъпи при най-дребната безредица в партията, в страната, в държавата. Достатъчно е да премахнат мене, тебе, двама-трима члена на Политбюро и ето ти я безредицата, тогава те не ще закъснеят да се възползуват от нея — опитни политици са. Ние пък с тебе изобщо не можем да очакваме пощада от тях. Ако докопат властта, ще избият всички ни до крак. А ти им се доверяваш, либералничиш с тях. Мислиш, че ще ти кажат благодаря? Не, драги! А ти се разхождаш по улиците, сядаш в партера на театъра. Непредпазливо, много непредпазливо. Нима не разбираш? Нима Политбюро трябва да издаде специално решение за твоята охрана?
— Моля да не се вземат никакви решения — побърза да каже Киров, — моята охрана е достатъчна и сигурна.
— Ти смяташ така — възрази Сталин, — а Политбюро може да има друго мнение по този въпрос. Има определен ред за охраняване членовете на Политбюро, единствен ти го нарушаваш.
— Аз съм в Ленинград осем години — каза Киров, — през тези осем години нищо не ми се случи. Не е имало и намек за нещо подобно.
— Вчера не е имало, днес няма, утре може да се появи — възрази Сталин, — нищо не е вечно, нищо не е безкрайно. Идването на Хитлер на власт кардинално променя обстановката. Сега опозиционните сили в нашата страна ще получат подкрепа в лицето на милитаристичните стремежи на Германия. Безспорно тези милитаристични стремежи са насочени преди всичко към Запада. Но Западът се мъчи да ги пренасочи към нас. Подобен обрат може да създаде у нас кризисна обстановка. Кой ще се възползува пръв от нея? Опозиционните сили… Какви опозиционни сили имаме ние в нашата страна? Монархисти? Кадети? Есери? Меншевики? Те не съществуват, пометени са завинаги, неспособни са да се възродят, народът навеки се свърза със съветската система. Значи единствената опасност се крие в опозиционните сили вътре в съветската система, вътре в партията. Кои са те? Троцкистите, зиновиевците, бухариновците. Разбират ли това самите те? Безспорно го разбират. А засега маневрират. Главната им задача е да се опазят, да опазят кадрите си. Ама, ще кажете, били малко? Няколко хиляди души? А колко бяхме ние, болшевиките, през седемнайсета година? Също няколко хиляди души. Но ние правилно се възползувахме от ситуацията и победихме. Какви основания имаме да смятаме, че хора като Зиновиев, Каменев, Бухарин не ще съумеят да се възползуват от подходящата ситуация, щом имат зад гърба си не хиляди, а десетки хиляди спотаили се привърженици? Нима всички бивши меншевики няма да подкрепят Зиновиев? Нима разкулачените селяни, есерите, кадетите няма да подкрепят Бухарин? Те ще гледат на Зиновиев и Бухарин като на трамплин, като на временни, но единствено приемливи фигури в дадената кризисна ситуация: народът ги познава, партията ги познава. А дето са се разкайвали и са признавали грешките си — никой няма да си го спомни. Какви по-големи грешки направиха Каменев и Зиновиев през седемнайсета година — и нищо, всичко им простихме, всичко забравихме. Петнайсет години Троцки се бори срещу Ленин, но щом премина към болшевиките, веднага всичко му простихме, всичко забравихме. Народът се интересува не от миналото на политическия деец, а какво представлява той днес, в дадения момент. Зиновиев, Каменев, Бухарин отлично разбират всичко това — то е елементарна стратегия. Най-важното за тях е да се опазят, да дочакат своя час. В това отношение са по-хитри от Троцки. Троцки бе лош политик, с нищо не се съобразяваше, и кадрите му с нищо не се съобразяваха, ние ги познаваме всичките, държим ги под око. Зиновиев и Бухарин са по-хитри, навреме капитулираха, не разкриха кадрите си, тези кадри са се спотаили и са готови да надигнат глава всеки момент. Много са, твърде много: всички обидени в партията, всички обидени в страната. Голям и опасен потенциал. А ето че „ние“ се грижим за този потенциал, пазим го, не даваме косъм да падне от главата му.