Пристигна писмо от баща му. „Извинявай, че толкова дълго не ти писах, не можех да науча адреса ти“ — обичайният намек за глупостта на майка му — не е могла дори да съобщи точния адрес на сина си. Той не допускаше, че майка му не е знаела къде се намира Саша, бе възприел това като опит да го отдалечи от сина му — един от безбройните упреци, които Саша слушаше, откак се помнеше.
Баща му пишеше, че разбира колко голямо е нещастието, сполетяло Саша, но Саша е млад, животът е пред него, всичко ще се уреди, не бива да пада духом. Каквито и да са отношенията в тяхното семейство, а те са такива не по негова вина, той му е не само баща, но и истински и верен приятел, Саша трябва да знае това.
Саша остави писмото настрана. Обзе го тягостното чувство, което изпитваше при всеки контакт с баща си. Той никога не беше се интересувал от живота на Саша, занимаваше го само един живот — неговият собствен. И ако го тревожеше нещастието, сполетяло Саша, то само защото това нещастие бе внесло неудобства в неговия живот, бе нарушило реда в него, а редът бе същността и философията на неговия живот.
Когато Саша беше малък, той идваше в стаята му, палеше лампата, будеше го, обръщаше го на дясната страна — да се спи на лявата е вредно, човек от детинство трябва да се учи да спи правилно. Събираше учебниците и тетрадките от бюрото на Саша, подреждаше ги на спретната купчинка, всяко нещо да си знае мястото. И всичко трябва да се приготвя от вечерта, сутрин човек бърза за работа, и с тези неща трябва да се свиква от детинство. На Саша му се спеше и за да си отиде баща му по-бързо, не възразяваше, пък и безполезно беше да възразява, баща му недочуваше, искаше да му повтарят, дразнеше се, беше сигурен, че Саша нарочно говори тихо.
Редът, редът, редът! Самият той го спазваше и искаше същото от другите: вкъщи, на улицата, в работата — негодуващ, яден и агресивен педант. „Борба със загубите в производството“ — тази беше главната тема на неговата рационализаторска и изобретателска дейност. Залогът за успешно производство (той беше технолог в хранителната промишленост) е чистотата. Пак тя, чистотата, е залог за физическо и нравствено здраве, залог за порядъчност и дълголетие. Разпиленият човек не може да бъде порядъчен човек! Ред, чистота, хигиена! Плодовете, както и зеленчуците, трябва да се измиват в няколко води, после да се обелват, макар че и в кората се съдържат полезни хранителни вещества. Той белеше ябълката бавно, тъничко-тъничко, ядеше я също бавно, съсредоточено, много добре сдъвкваше храната, изяждаше всичко до троха, а и малкия Саша караше да си изяжда всичко. Нищо не бива да се разпилява, нищо не бива да остава в чинията!
Дрехите и обущата носеше с десетки години. Всяка нощ поставяше обущата си на перваза, за да се проветряват, а преди това ги лъскаше в коридора, коридорът им беше тесен, баща му с неговите обуща, четки, кутийки с вакса, с постлания на пода вестник пречеше на всички, разбираше го и предварително се подготвяше за отпор. Никой не смееше да го закача, не им се разправяше с него. Той обаче обръщаше внимание и на най-дребната немарливост на съседите. Гръмогласно, та да го чуе целият апартамент, се възмущаваше, че лампата в клозета не е угасена или че кранът на чешмата в банята не е добре затворен, всички се спотаяваха в стаите си, най сетне някой не издържаше, изскачаше в коридора, приканваше го да каже кого точно има предвид, започваше кавга с взаимни упреци и обвинения.
Този войнствуващ педантизъм, нелеп и непоносим в домашното ежедневие, беше обратната страна на уважението му към труда. Той беше добър служител, висококвалифициран специалист, обичаше работата си, притежаваше учудваща работоспособност, но не се разбираше с началството, беше във вечен конфликт с колегите си — всички са безделници, пройдохи, негодници! Не го интересуваше нищо друго освен изобретенията и рационализаторските предложения, за нищо друго не говореше. Саша го съжаляваше, търсеше контакт с него и не го намираше — общуването с баща му беше непоносимо. Когато разказваше за служебните си неприятности, той настояваше Саша да споделя омразата му към неговите врагове. Надуваше главата на Саша с безброй имена на хора, които той не познаваше и попиташе ли го „кой беше този човек?“, се ядосваше: „Нали съм ти разказвал за него още миналата година, но работите на баща ти не те интересуват!“