14.
Льовочка каза на Варя, че е време да стане член на профсъюза. Чиста формалност, но трябва. Варя подаде заявление.
Излезе, че не е чиста формалност. В профсъюза приемаха на общо събрание, задаваха същите въпроси, каквито имаше в анкетата. Варя се ядоса и на въпроса „омъжена ли сте“ искаше да отговори „да, омъжена съм“, но в анкетата беше отговорила друго, ще започнат да задават въпроси, това още повече ще я унижи, затова каза „не, не съм омъжена“, видя учудването по лицето на Зоя и някои други момичета, но никой нищо не попита. Задаваха и въпроси за политиката: кой е председател на ЦИК, на Совнаркома на СССР и Совнаркома на РСФСР, каква е разликата между изграждането на социалистическото общество и изграждането на основите на социалистическото общество и какво именно вече е изградено у нас. Варя беше смаяна: добре познатите й хора, с които се виждаше всеки ден, с които беше вече в най-приятелски отношения, изведнъж бяха станали мнителни, готови да я уличат в лъжа, сякаш вършеха кой знае колко отговорна държавна работа. Дори физиономиите на Рина, на Льовочка, дори на Игор Владимирович бяха станали съсредоточени. Каква глупост, нали и без това ще я приемат в профсъюза, тя вече е проверена по анкетата, всичко й е наред. Изпълнява се някакъв ритуал, някакво привидно обсъждане, привидна работа, с която всички са свикнали.
Въпросите свършиха. Стана Игор Владимирович и каза, че Иванова работи в неговото бюро, отнася се добросъвестно към задълженията си и напълно заслужава да бъде член на профсъюза. Варя остана поразена от изтъркано-формалните думи, с които си служеше Игор Владимирович.
Всички единодушно гласуваха за. С това събранието свърши.
И щом хората напуснаха местата си, лицата им се преобразиха: служебният израз бе сменен от спокоен — бяха изпълнили обществения си дълг, поздравяваха Варя, бързаха за вкъщи.
Игор Владимирович предложи да слязат на втория етаж в ресторанта, да отпразнуват приемането на Варя в профсъюза. Рина заяви, че не е облечена като за „Грандхотел“ и предложи „Въженцето“ — по-простичко е и ще ги обслужат по-бързо. Льовочка я подкрепи — сметката ще трябва да плати Игор Владимирович, неудобно е да го вкарват в големи разходи. На Варя никъде не й се ходеше. Хайде, Рина и Льовочка както и да е, те са дребни служители, треперят за местата си. Ами Игор Владимирович?! Нима не можа с нещо да се разграничи от останалите? От какво се бои, нали е прочут архитект?! И той говори същите думи, макар да разбира тяхната баналност, нелепостта на цялата процедура. И изведнъж си каза, че Саша Панкратов, който може и да е намирал смисъл в тези събрания, все пак щеше да си остане личност. Сигурно щеше да стане и да каже, че е безсмислено да й задават въпроси, след като всичко е написано в автобиографията й, защо трябва да си губят времето, разбира се, той щеше да каже точно това, той е личност, а Игор Владимирович не е!… И затова на Варя не й се ходеше никъде, но веселбата се устройваше в нейна чест, не беше удобно да откаже.
„Въженцето“ се казваше един второразреден ресторант на ъгъла на „Рождественка“ и улица „Театралная“, срещу паметника на създателя на първата печатница Иван Фьодоров. Намираше се в сутерен, стените му бяха облицовани с немного дебело въже, от него идваше и името му. Варя никога не бе ходила във „Въженцето“. Тук нямаше билярд, затова Костя не се мяркаше там. Веднъж Вика я беше канила, между другото заедно с Игор Владимирович, но тогава тя не отиде, предпочете компанията на Льовочка и ето че е тук с Игор Владимирович.
Във „Въженцето“ не завариха никакви познати. Рина каза, че тук се събирали всички само в петък, на „печен скопен петел“. Под думата всички Рина подразбираше постоянните посетители на ресторанта.
— Все пак доста хора има — забеляза Игор Владимирович, като огледа ниския сводест салон.
— Нали е център, след работно време идват много хора — поясни Льовочка.
— Работното време на служителите свършва, а на уличниците започва — подзе Рина, без да се стеснява от Игор Владимирович. Тук не беше началник, а участник в почерпката.
Влизаха и излизаха хора, влязоха три момичета и седнаха близо до тяхната маса. Варя им обърна внимание само защото не й убягнаха мигновените и май тревожни погледи, които си размениха Рина и Льовочка.
Бяха ресторантски момичета, от онези, за които Рина подхвърли, че работното им време тепърва започва. Най-големият празник за тях било преди работа да поседят ей така в ресторант, без мъже, да похапнат със свои пари, да си побъбрят за своите женски работи, сами да бутнат бакшиш на келнера, да се почувствуват жени като другите.