Едно момиче седеше с гръб към тях. Съседката й се наведе и й каза нещо, тя се обърна към масата на Варя, небрежно кимна на Рина и Льовочка. Те също й кимнаха с престорено радостни усмивки. Но тя гледаше не тях, а Варя, усмихна се леко подигравателно, после се извърна към приятелките си, каза им нещо, те високо се разсмяха. Беше доста слаба блондинка със сближени очи, сигурно на около двайсет и пет години, с бледо, явно някога хубаво лице, облечена прилично, но без екстравагантност.
Варя пак улови тревожните погледи, които си размениха Льовочка и Рина, а и тя изпита неудобство: прекалено упорито, насмешливо, дори подигравателно я гледаше тази госпожица.
— Каква е тази мамзел? — попита Варя.
— Май съм я виждала някъде, не помня къде — отговори безгрижно Рина, но безгрижието й беше изкуствено. А мадамата познаваше и Льовочка, значи не бяха се виждали ей тъй случайно.
Явно и Игор Владимирович усети неудобството, погледна си часовника като знак, че не може да се заседява много, вдигна чашката си.
— Честито, Варя, вие вече сте пълноправен трудещ се, желая ви успех.
Всички пиха.
На онази маса момичетата отново се разсмяха на нещо, което каза блондинката.
Игор Владимирович пак погледна часовника си.
— Бързате ли? — попита Рина, също готова да си тръгне оттук.
— Ами, май че ми е време…
— Разбира се — подзе Льовочка.
Блондинката се обърна към тях.
— Льовушка!
Льовочка отиде до тяхната маса, наведе се към блондинката, заговориха. Льовочка се усмихваше мило, гальовно потупа блондинката по рамото и се върна. И на съседната маса пак избухна смях — блондинката беше казала нещо остроумно.
Когато се върна, Льовочка пак така мило заговори за джазовия оркестър на Скоморовски, който започваше гастроли в Москва. Рина слушаше бъбренето му, но Варя виждаше, че е разтревожена.
Блондинката стана, приближи се до тяхната маса, бегло огледа Варя, Игор Владимирович. Държеше цигара.
— Ще ви се намери ли кибритче?
Във всяко нейно движение се чувствуваше уж сдържана фамилиарност, скривано, но прозрачно предизвикателство. Игор Владимирович й подаде кутийка кибрит. Тя драсна клечка, запали, после внезапно се обърна към Варя.
— Как си живеете с Костя?
— Клава, Клава — Льовочка я хвана за лакътя.
— Че какво толкова? Интересувам се. Тя му е новата жена, аз съм старата, номер двеста, а тя е двеста и първи. Та как, викаш, си живеете? Още ли не ти е лепнал нещо?
Варя отначало не разбра въпроса, помисли, че Клава намеква за бременност.
— Клава, веднага престани! — строго се обади Рина.
— Стига ма! — грубо отговори блондинката — млъквай. Варя най-сетне схвана смисъла на въпроса и спокойно, ясно произнесе.
— Гражданко проститутка, я се махнете оттук!
Всички се стъписаха, онемяха в очакване да стане скандал. Игор Владимирович с неочаквано висок, изтънял глас закрещя:
— Веднага се махнете от нашата маса. Не се закачайте! Май отдавна не сте нощували в милицията? Набързо ще ви го уредя.
— Ах, ах, че ме уплаши… — истерично се разкикоти блондинката.
Приятелките й, наскачали от местата си, вече я влачеха към тяхната маса. Тя се дърпаше и крещеше:
— Аз се държа с нея като със свястна жена, а тя ме обижда, мръсницата! Свършила не свършила училище, и вече се продава, а ще обижда мене!
Игор Владимирович повика сервитьора, плати сметката.
— Въобразява си, че му е жена, а той й е мъж — вилнееше блондинката, — той има такива жени цял вагон и една каручка отгоре, всичките му влачат трипера… Що не попита Рина, и тя го беше пипнала, а сега му е подложила младичко маце, пачаври с пачаври!
Най-сетне излязоха от ресторанта.
— Аз съм наляво — каза Льовочка, той живееше на „Сретенка“, — хайде стига, зарежете я, някаква откачена, е, всичко хубаво!
Варя, Рина и Игор Владимирович тръгнаха надолу към Театралния площад.
— Каква гадина! Какви ги наприказва! Какви ги наизмисля! — възмущаваше се Рина.
— Не бива да се ходи в такива заведения — обади се Игор Владимирович.
— Където и да бяхме, можехме да се сблъскаме с тази психопатка.
— Не се огорчавайте — каза Игор Владимирович на Варя, — не обръщайте внимание, това са житейски дреболии.
— Аз не се огорчавам — мрачно отговори Варя.
Прибра се вкъщи. Беше десет часа, късно беше за работа, време за лягане, пък и да имаше време, не би могла да работи, беше потресена, зашеметена от случилото се във „Въженцето“. Не беше въпросът за Рина и Льовочка, те са приятели на Костя, а Рина явно е била и нещо повече от приятелка, фигурира в „списъка“ му, такива са нравите на техния свят. За Игор Владимирович тази истина за нейния брак, разбира се, беше неочаквана. Но и за нея бяха неочаквани поведението на Игор Владимирович на събранието и този негов изтънял от уплаха глас в ресторанта. Ако я бяха закачили хулигани, той сигурно щеше да вика за помощ с този свой изтънял глас. Овца и страхливец при това. Саша щеше да я защити другояче. Тъй че с Игор Владимирович са квит. Срамуваше се пред самата себе си, една ресторантска уличница бе разговаряла с нея като с равна, защото по-рано негова държанка е била тя, а сега държанката е Варя. Още не бе изпитвала такова унижение. Как ще иде утре на работа, как ще гледа хората в очите?