Нейната твърдост и хладнокръвие поразиха Варя. Същият беше и Саша. Господи, изобщо не я е познавала, досега бе виждала в нея само смазана от мъка майка и този образ бе засланял истинския характер на Софя Александровна.
— Няма да взема нищо, купено от него.
— Както искаш, но се стягай по-бързичко, че може да дойде.
Костя никога не се прибираше толкова рано. Но Варя разбираше, че Льовочка или Рина непременно ще му съобщят за скандала във „Въженцето“ и той всеки момент може да довтаса вкъщи. Докато събираше багажа си в куфара, Варя каза:
— Няма да мога да отнеса всичко на един път, трябва да си взема и чертожната дъска, и линеала. Може ли да оставя някои неща във вашата стая, после да ги взема?
— Защо питаш?!
Варя си облече палтото, взе в едната ръка куфара, в другата — дъската и линеала.
— Излез през задния вход, да не те срещне.
— Много важно! Само за вас ме е страх.
— Вече ти казах, не се тревожи за мен — твърдо произнесе Софя Александровна, — но все пак излез през задния вход, да не става скандал на стълбището.
— Добре.
Варя целуна Софя Александровна.
— Благодаря ви за всичко и ми простете.
— За какво има да ти прощавам, детето ми, аз съм ти благодарна, задето не ме изоставяш. Когато всичко се оправи, върни се при мен, ще се радвам.
Варя отключи вратата на техния апартамент, стаята не беше заключена, на масата Нина преглеждаше тетрадки.
Видя Варя с палтото, с куфара, с чертожната дъска.
— Свърши ли семейното щастие?
Варя остави на пода куфара, дъската — на кревата.
— Свърши.
15.
Варя беше нервна, очакваше, че Костя ще се прибере рано и ще започне да я търси по телефона. Не я потърси. Значи, както винаги, се е прибрал късно.
На другия ден в Бюрото два часа преди края на работния ден Игор Владимирович извика Льовочка на телефона в неговия кабинет. Не беше в реда на нещата това обаждане.
След няколко минути Льовочка се върна и каза, че всъщност търсят Варя.
— Костя ли е?
— Да.
— Той откъде знае този телефон?
Вместо отговор Льовочка сви рамене.
— Не е редно да говорим по телефона на Игор Владимирович. Имаме общ телефон, той знае номера му.
Льовочка пак сви рамене.
— Казва, че било спешно, трябвало да говорите незабавно. Попитах Игор Владимирович може ли да те извикам, той каза, че може.
— Иди и му кажи да се обади по общия телефон.
— Ти иди и му кажи, аз не съм предавателна инстанция.
— Не си предавателна ли? А кой му е докладвал за „Въженцето“? Ти, нали?!
Варя го каза напосоки, но улучи.
Льовочка се върна в кабинета, после излезе и мрачно каза:
— Днес в пет те чака пред входа на Парка за отдих и култура.
— Иска да се полюлеем на люлките ли? — насмешливо попита Варя.
— Предадох ти, каквото ми каза.
— Да не сте се скарали? — Рина не откъсваше очи от чертежа.
— А тебе какво те интересува?!
— Питам просто така…
— Мълчи си тогава!
Когато се прибра, Варя най-напред се обади на Софя Александровна, тревожеше се за нея.
— Какво стана, Софя Александровна?
— Всичко е наред.
— Той напусна ли?
— Да.
— И си взе багажа?
— Да.
— Как успяхте?
— Успях… Когато дойдеш, ще ти разкажа.
Не иска да говори по телефона, правилно. Варя нямаше търпение да научи как Софя Александровна е успяла да изгони Костя, но трябваше да дочака Нина, да се разберат как ще живеят занапред, не е хубаво всяка да има отделно домакинство, срамота е пред съседите.
Варя извади всичко от куфара, окачи роклите си в гардероба на старите им, познатите места, прегледа чекмеджетата на бюрото си, всичко си беше както преди, нищо не беше пипано или размествано, сякаш Нина бе знаела, че тя ще се върне. Сестра й е все пак, и домът си е нейният, родният. Тя нагласи на масата чертожната дъска и започна да работи.
Така я завари Нина. Варя й се усмихна, попита я дали е гладна, посочи й сандвичите, които бе донесла от работата си. Нина също се държеше миролюбиво, приближи се до дъската, попита какво чертае Варя, внимателно изслуша обясненията й. За домакинството каза, че тъй като и двете обядват в стол, проблеми няма. Варя възрази: има наем, телефон, газ, електричество, закуска, вечеря, тя ще участвува в тези разноски наравно със сестра си. Разбраха се да записват общите разходи и в края на месеца да делят сумата по равно.
После пиха чай с донесените от Варя сандвичи, бъбриха, Варя разказа за строителството на хотела, за колегите си, нейната разпаленост хареса на Нина. Но за Костя — нито дума. И Нина не попита, когато му дойде времето, сама ще й разкаже.
Може би чак към десет часа в коридора екна телефонен звън. Слушалката вдигна Нина.