— Взех всичко, което имаме, включително и с цвета, използуван при вас по-рано.
— Е, и какво тогава?
— Цветът на зъбите, особено на пушачите, се променя. Зъбите, които съм донесъл, са близки по цвят до вашите, много близки, но все пак има малка разлика в оттенъка.
— Много ли се забелязва?
— Не много. Но един специалист би я забелязал.
— Какво ме интересуват специалистите?
— Не бих искал някой да каже, че не съм ви обслужил както трябва.
Сталин иронично изкриви устни.
— Заради вашето самолюбие аз трябва да ходя без зъби. И докога ще ходя така?
— Помолих да се обадят в Москва и оттам да ми пратят още зъби — посочих номерата по каталога.
Сталин втренчено погледна Липман.
— Но нали сте донесли всичко, което имаме в Москва?
— Ще намерят…
— Откъде ще намерят?
Без да повдига очи, Липман издума:
— От Берлин.
— От Берлин ли?!
— Посочих номера от немския каталог.
— Защо не ми казахте веднага?
Липман не отговори.
— Някой ви забрани, така ли? — изкриви устни Сталин.
Липман мълчеше.
— Кой ви забрани?
Липман мълчеше.
— Товстуха ли?
Липман едва забележимо кимна.
— Чуйте тогава — внушително произнесе Сталин, — имайте предвид: на другаря Сталин МОЖЕ да се казва всичко, на другаря Сталин ТРЯБВА да се казва всичко, от другаря Сталин нищо НЕ БИВА да се крие. И още: НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ СКРИЕ НЕЩО от другаря Сталин. Рано или късно другарят Сталин ще научи истината.
Забавянето с протезата, разбира се, беше неприятно, но това в края на краищата щеше да се уреди. Обаче фактът, че бяха накарали лекаря да лъже, бе възмутителен. Никой от неговото обкръжение няма право да го лъже, дори с една думичка. Малката лъжа води до голямата лъжа. Ако обкръжението му го лъже за дребни неща, то е несигурно обкръжение. Всички, като се започне с членовете на Политбюро и се свърши с готвачите в кухнята, трябва да знаят, че на другаря Сталин се казва истината, само истината и нищо освен истината.
След като пусна лекаря, извика Товстуха.
— Защо сте накарали лекаря да ме лъже?
— Причината е следната — каза Товстуха. — Вчера докторът докладва, че не разполага със зъби с нужния цвят, такива зъби можело да се намерят само в Берлин. Веднага се обадих на Литвинов, издиктувах му всички данни по каталога, Литвинов се обади на Хинчук…
— Ама Хинчук още ли е в Берлин?
— Да, Суриц едва днес заминава за там.
— Тъй… По-нататък?
Литвинов ми съобщи, че всичко вече е купено и днес ще бъде доставено в Москва. Надявам се, привечер материалът ще бъде тук, докторът каза, че за една нощ ще направят зъбите.
— През нощта да спят, нощем нищо свястно няма да направят. Но въпросът ми беше такъв: Защо сте накарали лекаря да ме лъже?
Отговорът беше неочакван:
— Страхувах се, че ще забраните да се изписва материал от Берлин.
Товстуха се бе опасявал от неговата скромност. Фино ласкателство! А може и наистина да е мислил така, решил е да поеме цялата отговорност, да рискува? Той е проверен, предан човек. И все пак не може да се търси спасение в лъжата!
— Вие сте направили всичко вчера без мое знание — каза Сталин — и следователно сте ме поставили пред свършен факт. Дори да съм недоволен от действията ви, днес е късно да ги отменям. Но защо сте принудили лекаря да ме лъже?
— Опасявах се, че той ще ви каже всичко и вие ще забраните.
Сталин направи няколко крачки по верандата, спря се, изведнъж си помисли, че не би било зле пак да започне да взема бром. След тази подла статия на Рнукидзе започна да спи зле. Киров не оправда надеждите му, отклони молбата му да разкритикува Енукидзе, пребиваването на Киров в Сочи не укрепва нервната му система. Но той трябва да разграничава сериозните неща от дреболиите. Не бива да се нервира за глупости. Зъбите, изписани от Берлин, са нищо и никакво, дреболия! Товстуха говори искрено, дори убедително. И все пак лъжата трябва да се пресече още в зародиш, веднъж завинаги!
Сталин отново помрачня, отиде и застана много близо до Товстуха, прониза го с поглед Товстуха се изчерви, отстъпи една крачка.
— Не искам да бъда заобиколен от лъжци и измамници, аз трябва да имам абсолютно доверие на хората, които ме заобикалят! Хората, които ме заобикалят, не може да лъжат дори за дребни неща, това дори през ум не бива да им минава.
На Товстуха му се стори, че Сталин произнесе последната фраза вече с по-миролюбив тон.
— Извинете ме, постъпих необмислено.
Но Товстуха бе сгрешил. Сталин отново го измери със страшен поглед.
— Ще наказвам строго и за най-дребната лъжа. Особено строго онези, които принуждават обслужващия персонал да лъже. Надявам се, че ме разбрахте?