— Този зъболекар е приятен човек — усмихна се Киров.
Сталин се спря.
— Той и тебе ли е лекувал?
— Не, виждахме се на плажа. Добре плува!
Сталин мълчаливо се разходи из кабинета, после каза:
— Значи никак не си скучал, пък аз мислех, нашият Сергей Миронович си умира от скука с тези конспекти.
В гласа на Сталин Киров долови добре познатите му ревниви, подозрителни нотки.
— Плажът е пуст, освен мене и доктора, никой не се къпеше. Впрочем виждал съм го само два пъти, направи ми добро впечатление.
— Да, разговорлив е — равнодушно потвърди Сталин.
Киров добре познаваше и това негово равнодушие.
Сталин пак тъй мълчаливо се разходи из кабинета, после застана срещу Киров и попита:
— Можеш ли утре да излетиш за Алма Ата?
— Разбира се.
— Е, прекрасно, щом е тъй.
Вечерта, докато подписваше документите, Сталин каза на Товстуха:
— Зъболекарят Липман да се замени с друг. И като помисли малко, добави:
— Уволнете го от кремълската болница, но не го закачайте.
18.
Както и миналия път, Алфьоров беше цивилен, както и миналия път, прие Саша в стаята си, помести един стол към масата за хранене. Проста маса, скована от дъски, а столовете — градски, с меки седалки.
— Седнете, Панкратов, искате ли чай?
Подобно гостоприемство не предвещаваше нищо добро.
— Благодаря, закусил съм.
— Чаша чай няма да ви попречи, нали идвате от път. С какво дойдохте?
— Пеша.
— Ами ето, тъкмо затова…
Алфьоров отвори вратата към кухнята.
— Анфиса Степановна, я ни сложете самоварчето.
Върна се при масата, дружелюбно погледна Саша.
— Е, как е, Панкратов, работи ли сепараторът?
— Не знам, не ме интересува.
— А трябва да ви интересува. Ще ви кажа, че работи. И трябва да благодарите за това на мен… Аз помолих в МТС-то непременно да го поправят. Още същия ден го поправиха.
Значи Зида не беше го излъгала.
Алфьоров бегло погледна Саша.
— Както разбирате, направих това далеч не от алтруизъм. А защото щом наш наблюдаван е повредил някой апарат, наше задължение е да го поправим.
— Вашият „наблюдаван“ не е повреждал апарата.
— В селото са на друго мнение по този въпрос. Така или иначе, сепараторът е поправен, инцидентът е изчерпан. Впрочем нека се изразим по-точно: притъпен е. Заявлението срещу вас е при мен — той посочи чекмеджето на бюрото си, — не смятам да ви шантажирам, но за него може да си спомни председателят на колхоза. Впрочем пак ще се върнем към този въпрос! А ето го и чая!
Жена на средна възраст, снажна и хубава, със самочувствие, с дълга пола и къса блузка, внесе самовара, сложи на масата чиния с боровинки, друга с риба, запечена с яйца, с пирожки, пълнени също с риба, с два вида боровинки.