На втория или третия ден след разговора с Тимофей Саша пак излезе в гората. Внезапно Жучок се спря, подушил нещо, и се втурна в гъсталака. Безумният му лай се чуваше съвсем отблизо, не беше призивен, а злобен, задъхващ се, явно лаеше по човек, а може би и по мечка. Саша се спотаи зад дървото, презареди пушката, вкара по едно жребие в двете цеви.
Лаят нарастваше с бясна сила, ту се отдалечаваше, ту приближаваше, изглежда, Жучок ту отскачаше, ту отново се нахвърляше срещу някого. Разбира се, не е Тимофей, Жучок познава всички хора от селото, може да лае така само срещу непознат или мечка.
На Саша му се привидя човек зад дърветата, счу му се шумолене, може би движение на въздуха или пращене на съчки… Жучок изскочи на полянката, хвърляше се срещу някакъв непознат, а оня го отпъждаше с дълга дебела сопа. Саша веднага го позна. Беше Соловейчик — с ватирани панталони и елек, с ушанка, ботуши за блато, с наскоро пусната брада, отслабнал. Не беше лесно да го познае човек, но Саша го позна по фигурата, по движенията, с които се бранеше от кучето, а може би някъде дълбоко в душата си бе допускал възможността Борис наистина да е избягал и предположенията на Алфьоров да са правилни: че е избягал именно в тази посока.
Подвикна на кучето, отиде при Соловейчик.
Прегърнаха се.
— Да влезем пак в гората — каза Саша.
Навлязоха в гъсталака и приседнаха под едно дърво, където беше сравнително сухо. Соловейчик свали раницата си, сложи я на земята, облегна глава на дървото, затвори очи.
— Зло кученце имаш.
— Понеже е видяло непознат… Гладен ли си?
— Сега не, ял съм — Борис кимна към раницата, — какво, знаеше ли вече за мен?
— Вика ме Алфьоров, пита за тебе.
Борис се беше полуизлегнал със затворени очи.
— Защо го направи? — попита Саша.
Соловейчик се закашля, дълго и мъчително го давиха храчки.
— Молих ги да ме преместят при Фрида или нея при мен. Отказаха. Тръгнах веднъж при нея. По пътя ме задържаха. Избягах. В Рожково ли да се връщам. Ще ме затворят и ще ми припишат бягство. Затова поех насам. Ще ме търсят по-надолу или по Канския път, а през това време може да успея за стигна до Братск.
— Алфьоров предположи, че и насам може да тръгнеш.
— Каза ли ти го?
— Да.
Борис замълча.
— До Братск има цял месец път. Тия дни започва зимата. Ще замръзнеш в гората — каза Саша.
— Нямам друг изход — уморено отвърна Борис, — ако стигна, ще стигна, ако не — не.
— А какво ще стане с Фрида?
— Няма да пострада. Тя нищо не знае. След пристигането ни тук не съм я виждал. Какво като съм й писал? Писал съм на много хора.
— Не е точно така — възрази Саша, — обявил си я за своя годеница, значи ти е близка, ще я викат.
— И тебе са викали, какво си могъл да кажеш? И тя нищо няма да може да каже.
— Слушай, не е ли по-добре да се явиш в Кежма при Алфьоров? Ще обясниш, че си отивал при него, за да го помолиш да ви събере с Фрида. Тогава ще бъде съвсем друго: не си бягал от района, сам си се явил в Кежма.
— Съшито е с бели конци — намръщи се Борис. — Отивал съм в Кежма — та нали ме задържаха не по пътя за Кежма, а обратното, по пътя надолу. Не, няма да ида при Алфьоров — ще ме прати в Канск.
— До Канск няма път — каза Саша, — ще има едва след месец, не по-рано. В Кежма няма и затвор, къде ще те държат? За Алфьоров е по-изгодно да приеме версията ти: дошъл си да молиш за събирането ви с Фрида. Сам ми каза: не искам извънредни произшествия. А дето са те задържали долу, няма значение. Ще кажеш, че в Рожково е нямало лодка, а си се надявал да намериш някъде към Кода или Пашино.
— Алфьоров вече със сигурност ме е обявил за беглец — възрази Борис. — Щом те е викал, значи е взел мерки.
— И все пак — настояваше Саша — това е единственият ти шанс. Не можеш да стигнеш до Братск, ще те хванат още в първото село и тогава вече не може да не ти припишат бягство.
— Няма да се отбивам в селата.
— А какво ще ядеш?
— Ще ми дадеш малко лапачка — сланина, сухари, захар, ако имаш…
— То се знае, ще ти дам! Но докога ще ти стигне, колко можеш да носиш?! Сега в гората не се намира нищо за ядене — зима е. Нямаш пушка. От глад ще се предадеш още в първото село. Разбери, става дума за живота ти. Ако се явиш при Алфьоров, ще останеш жив. И ще имаш шанс да се отървеш. Продължиш ли, ще загинеш в гората или ще те хванат — и тогава вече нямаш никакви шансове.
Борис мълчеше, полуизлегнат със затворени очи, сякаш не слушаше какво му говори Саша. Може да беше задрямал.
— При мене ли ще пренощуваш?
Без да отваря очи, Соловейчик отрицателно врътна глава.