— Какво ти е? — попита разтревожено Киров.
Орджоникидзе си пое дъх.
— Нищо ми няма.
Марк Александрович го хвана под ръка.
Орджоникидзе меко отстрани ръката му.
— Григорий Константинович, да отидем до здравния пункт, наблизо е…
— Няма нужда, мина ми.
— Не — решително каза Киров, — ще си идеш вкъщи. Хайде, ще те изпратя.
Неприветливостта на Сталин не беше неочаквана за Киров. Отношенията им се развалиха още в Сочи, Сталин всъщност го изгони оттам в Казахстан. Киров беше в Казахстан от шести до двайсет и девети септември, а когато се върна в Ленинград, Медвед, началникът на управлението на НКВД, му докладва, че заместникът му Иван Запорожец, дори без да съгласува с него, с Медвед, е довел от Москва, от централния апарат, свои хора, които своеволно е назначил на ключови постове в секретно-политическия отдел, и изобщо демонстрира, че е автономен и подчинен само на Москва. Подобно положение е нетърпимо, в НКВД не може да има двама началници, единият от които е подчинен на Областния комитет, а другият — на Москва. Затова Медвед моли да се настоява за незабавно отзоваване на Запорожец и неговите хора, назначени без съгласуване с местните органи.
Въпросът беше деликатен. Безспорно тези назначения бяха санкционирани. Вероятно бяха направени дори по личното нареждане на Сталин с цел „изкореняване остатъците от опозицията“, напук на него, на Киров — щом не искаш ти да го направиш, ще го направим без тебе, тъкмо затова Запорожец изтъква своята автономност. Да поиска отзоваването на Запорожец би означавало да влезе в пряк конфликт със Сталин, и то по деликатен кадрови въпрос, а в подобни въпроси Сталин не търпи ничия намеса.
И все пак да допусне съществуването на такъв автономен, неподчинен на областния комитет орган в Ленинград би означавало след време напълно да изтърве властта от ръцете си.
Киров събра в кабинета си членовете на бюрото на областния комитет, само членовете на бюрото, без секретарите, без техническите изпълнители, без протоколист, и предложи на Медвед да повтори информацията си, а на членовете на бюрото — да изкажат мнението си. Мнението беше единодушно: да се настоява за незабавно отзоваване на Запорожец и неговите хора.
Киров вдигна слушалката на телефона и се свърза с Москва.
— Сега ще докладвам — отговори Поскрьобишев.
Чакаха дълго. В кабинета на Киров беше тихо, всички мълчаха, разбираха, че Сталин не случайно не вдига слушалката. Най-сетне я вдигна.
— Слушам ви.
— Другарю Сталин — каза Киров, — Запорожец своеволничи, не се подчинява на началника на НКВД Медвед. Бюрото на областния комитет моли да отзовете Запорожец от Ленинград.
Сталин не отговори, после попита:
— В какво конкретно се състои своеволието му?
— Ето последния случай — каза Киров, — довел е от Москва хора на Ягода, пет души, без знанието на Медвед ги е назначил на отговорни постове в секретно-политическия отдел…
— Виж какво — отговори Сталин, — това са вътрешни размествания в апарата на НКВД.
— Но аз секретар ли съм на областния комитет или не? — гневно произнесе Киров и удари по масата с длан.
— Какви са тези детински въпроси? — възрази Сталин. — НКВД е нов народен комисариат и като във всеки нов народен комисариат, и в него е неизбежно разместването на кадри. Практически е невъзможно да се съгласува всяка кандидатура с всички местни организации.
— Бюрото на областния комитет и лично аз решително настояваме за отзоваването на Запорожец — заяви Киров.
— Обясних ви всичко, както можах, по-добре не мога — студено изрече Сталин.
И затвори.
Известно време всички мълчаха. После Киров се обърна към Медвед:
— Виж какво тогава, Филипе, в управлението командуваш ти, бюрото на областния комитет признава само тебе. Пресичай из корен всички самостоятелни действия на Запорожец, ние ще те подкрепим.
След като изпрати Серго до дома му, Киров се върна на пленума. Прозвуча звънецът, почивката свърши, участниците в пленума влизаха в залата. Но Марк Александрович чакаше Киров.
— Извинете, Сергей Миронович, как е Григорий Константинович?
— Мисля, че всичко е наред, легна си, Зинаида Гавриловна ще повика лекар.
Но Орджоникидзе забрани да се вика лекар. Чувствуваше се по-добре, стана от леглото, но реши да не се връща на пленума, знаеше какво е проекторешението, ще го гласуват и без него.