— Какво особено намирате в тези думи? Не те са най-важното.
— Така ли мислите? — отвърна Всеволод Сергеевич. — „Убиец, изпратен от врагове на работническата класа“ — и веднага: „Личността на човека, който е стрелял, се изяснява.“ Как така, къде е логиката? Личността е още неизвестна, но вече е известно от кого е изпратен… Необяснимо, необяснимо… Впрочем дори е много ясно…
— Казват, че Киров бил честен човек, добър оратор, любимец на партията. Кой е посмял да вдигне ръка срещу него?
Всеволод Сергеевич седна на пейката, облегна глава на стената.
— Който и да го е направил, Саша, с абсолютна сигурност мога да ви кажа: идат черни времена.
Москва 1966–1983
ПОСЛЕСЛОВ
На 20 юни 1944 година гвардейският стрелкови корпус, командуван от генерал Максим Иванович Костин, пристигна в района на гара Рафалувка, западно от град Сарни, и се разположи в горите източно от Ковел.
Предислокацията бе извършена в пълна тайна. Войската се разтовари на почти незабележими спирки и гарички и внимателно маскирана, навлезе в горите. Генерал Костин нареди да се придвижват само нощем, забрани къпането и прането в реките и езерата, забрани радиовръзките, нареди да се сведат до минимум телефонните разговори, като се провеждат шифровано и кодирано.
Максим Иванович Костин бе командувал полк край Москва, дивизия в Сталинград. На Северен Донец пое корпуса, участвува в Изюм-Барвенковската и в други настъпателни операции, в освобождаването на Донбас, във форсирането на Днепър, в боевете на реките Ингул и Южни Буг, в освобождаването на Одеса. Около него падаха хора, много хора, Максим Иванович подписваше сведенията за загубите: убити, ранени, безследно изчезнали. Хората, техните живот и смърт бяха събираемите на войната. Заповедите, които той издаваше, също бяха събираеми на войната и се изпълняваха безпрекословно. Зад добродушието на генерала се криеше умение да подчинява хората на поставената задача, зад неговата простоватост — гъвкав ум на военен тактик, способен да взема смели, неочаквани решения, зад външната му сговорчивост — задълбочено разбиране на служебните отношения, умение да маневрира в нужния момент. Лично го познаваше и го ценеше Жуков, това му създаваше известни лични усложнения с командуването на армията, но непосредствеността и добродушието на този висок, възпълен за трийсет и петте си години млад генерал, откритото му селско лице смущаваха дори страховития командарм Чуйков.
Корпусът пристигна на 20 юни, а три дена по-късно, на 23 юни, започна операцията „Багратион“, чиято задача беше да се освободи Белорусия и да се излезе на старите държавни граници. В операцията участвуваха 166 дивизии. Но армията, в чийто състав влизаше корпусът на генерал Костин, не бе въведена в бойните действия. Малко по-късно й предстоеше да разкъса немската отбрана на Ковелско-Люблинското направление и да излезе на Западен Буг, за подготовката на това настъпление й бе даден горе-долу месец — твърде кратък срок, като се вземат предвид големите загуби на частите в предишните тежки боеве, недостатъчният личен състав и тежкият релеф на местността.
Корпусът бе провеждал предишните операции на юг, в степите на Украйна и Молдавия, а тук му предстоеше да настъпва през блатисти гори, нарязани от рекички и ручеи със заблатени брегове. Сега войската се учеше да разчиства пътища и пътеки от препятствия, вълчи ями, мини, да преодолява плитки водни прегради, да строи настилки през блатата, да минава през тресавища и торфени пластове. Корпусът получи голямо попълнение от местното, освободено от немците население, попълнение без военни знания, то трябваше да бъде обучено поне да борави с оръжие.
До командните пунктове на дивизията Максим Иванович стигна с вилиса си, по-нататък продължи на кон. Територията, заета от дивизиите на корпуса, представляваше гигантско блато, тук-там обрасло със смесена гора: бор, бреза, елха, дъб. Сред блатото бяха пръснати пясъчни островчета, но въпреки това и тук землянките се пълнеха с вода, затова войниците предпочитаха палатките, застлани с борови клонки. Прави са, мислеше си Максим Иванович, юни е, топло, войниците трябва добре да се наспиват, да бъдат добре нахранени, строго следеше за това.
На 3 юли нашите войски завзеха Минск, разкъсаха фронта по дължината на 400 километра и продължаваха стремително да се придвижват напред. Това известие завари Максим Иванович в командния пункт на полка, той си помисли, че сега срокът за настъпление на корпуса може да се промени и затова се прибра по-рано от обикновеното. Но от щаба на армията не бяха получени никакви нови нареждания. Максим Иванович прекара и тази вечер, както винаги: събра щаба, каза от какво не е доволен, разпредели задачите, изслуша докладите.