Тя му даде ключ и сутрин той четеше или учеше там. После от училище си идваше Варя, по-малката сестра на Нина, с тъмно палто, с миниатюрни обувчици, шала си сваляше пътем, правата й черна коса падаше върху яката. Тя сядаше на кревата, премяташе крак връз крак, издуваше пълничките си устни, издухвайки падналата коса от челото си, и вперваше в Саша поглед, с какъвто красивите петнайсетгодишни момичета хвърлят в смут момчетата.
Масата с олющената мушама разделяше стаята на две половини: частта на Нина — с книги и тетрадки, пръснати по масата, и с подпетени пантофи под кревата, и частта на Варя — с ярко шалче на възглавницата, с грамофон на перваза и бронзов атлет с лампа в протегнатата мускулеста ръка.
— За какво те изгониха от института?
— Ще ме възстановят.
— Аз пък тях всичките бих ги изключила, и в нашето училище се намират такива гадини, дето само гледат някого да изядат. Вчера имахме класно, та Лякин вика: „Иванова преписва от пищови, на коленете й са.“ Протегнах си краката и питам: „Къде е пищовът, а?“
Тя изпружи нозе, за да покаже как го направила в клас.
— А пък Кузя, математикът, се изчерви като домат: Престанете, Иванова! Аз какво съм крива? На Лякин да се кара. Миналата година беше страхотен хулиган, вземаше чантите на момичетата, а сега е в учкома. Той прави пищови, а клевети другите. Такива не мога да ги понасям.
— Ти как правиш пищовите?
— Много просто — тя се тупна по колената с опънати памучни чорапи, — написвам го с химически молив и го увивам на тръбичка.
— А без пищов не можеш ли?
— Мога, но не искам.
Тя го гледаше предизвикателно, буболечката с буболечка, с тия заголени колене. На Саша му беше смешно, но се мъчеше да остане сериозен, знаеше колко грижи създава Варя на сестра си.
Момичетата бяха израсли без баща, после почина и майка им. Саша си спомняше заседанието на бюрото — обсъждаха как да помогнат на Нина да отгледа сестра си, издействуваха й пенсия, утвърдиха Нина за платена пионерска ръководителка. После завършиха училище, разделиха се и той си спомни за Варя едва когато я видя в тунела към вътрешния двор с момичета и момчета на нейната възраст.
— Ти комсомолка ли си?
— Че за какво ми е?
— Повече ти харесва да стоиш в тунела, така ли?
— Харесва ми.
— Не се прибираш нощем.
— Ха-ха! Веднъж останах у една приятелка, във вилата им, страх ме беше да отида до гарата. И Нинка нямаше да тръгне посред нощ. Тя е още по-голяма бъзла от мен, сто пъти. Защо ли не се омъжи за тоя неин Макс, за нищо не я бива, пък и на Макс нищо не му трябва, ще ядат на стол.
— Не е ли рано за тебе да даваш такива съвети?
— Тя пък да не ми се бърка. Вдига скандали, ама какво от това.
— Каква искаш да станеш?
Вместо отговор, тя запя с висок детински гласец:
От коридора се чу позвъняване.
— Нинка е — без да помръдне от мястото си, съобщи Варя, — пак си е забравила ключовете.
— Откъде знаеш, че е тя?
— Знам как звъни всеки в тази къща.
Влезе Нина, видя Варя на кревата в поза, която сметна за неприлична, видя заголените й колена — и започна:
— В главата й само момчета, лак за нокти, червило морковен цвят — от това разбира. С часове стои пред огледалото и си подвива клепките с кухненския нож.
— С ножа? — учуди се Саша.
— Или кисне до телефона, само едно се чува: крепжоржет, кадифе, червена маркизетена, синя копринена… Пет години съм ходила с една блузка, всеки ден я перях и до ден днешен не знам от какъв плат беше. А моята сестричка три дена търча по магазините да си търси копчета за роклята. Галоши не признава, валенките презира. Задигнала ми обувките, очукала ги на танцова забава, после ги захвърлила в банята. Днес обувките, а утре може и пари да задигне и понеже аз нямам пари, ще тръгне да краде.
— Недей така! — каза Саша. — Не плаши и себе си, и нея.
Но Варя не се плашеше. Престорено се прозя, изкриви скучаещо физиономия — чувала го е всичко това, чувала го е сто пъти.
— Смаяна съм от нейната жестокост. Подиграва се на Максим.
Това нейна работа ли е? Долно е, нетактично.
— Макс не ми изглежда весел — дипломатично отбеляза Саша.
Очите на Нина помрачняха.
— Аз ценя Макс, той е чудесно, чисто момче. Но за какво мога да мисля сега. Тепърва ей това трябва да стъпи на краката си.
— Ако обичаш, не се оправдавай с мен — каза Варя.
— Възложили са й да направи стенвестник — продължи Нина. — Тя отишла в другата паралелка и преписала техния дума по дума, дори имената я домързяло да смени. Докъде ще я докара така, какво я очаква?