И все пак нещо го потискаше… Тези мълчаливи хора на пейките покрай стената, безмълвни, търпеливи, очакващи решаването на съдбите на техните близки. Диктатурата на пролетариата трябва да се защитава, безспорно е така! Но все пак в тези коридори въздухът е пропит с човешка мъка. И онзи осъден на осем години затвор заради четирийсет метра кабел. Дали Саша не изигра фатална роля в неговото дело, не си ли присвои неволно състраданието, предназначено за друг?
Но беше млад, толкова искаше да живее и се стремеше да мисли за себе си, за края на своите злощастия, а не за хората, насядали на пейките покрай мрачните служебни стени.
Глинска говореше по телефона, когато Саша, минал покрай секретаря, влезе в кабинета й. Тя го погледна учудено, после уплашено, веднага го позна, захлупи с длан слушалката.
— Какво обичате?
Саша сложи пред нея писмото.
Тя го прочете, объркано промърмори:
— Защо мене? Идете при Баулин.
Изглеждаше много жалка.
— Подпишете се, моля!
— Защо, защо? Идете в партийния комитет — мънкаше Глинска.
— Възложено ми е да ви връча писмото. Подпишете се! Тя най-сетне затвори телефона, взе листа.
— Ходил си при Солц? — изведнъж, преминавайки на ти, попита тя.
— Ходих.
Тя загледа листа. Намесила се е партийната колегия на ЦКК… То се знае, в тази работа имат пръст Рязанов, Будягин, което трябваше да се очаква. И то непосредствено преди конгреса. Представи си как на конгреса същият този Солц или Ярославски, а може би и Рудзутак ще спомене в речта си случая с Панкратов като пример за бездушно отношение към един бъдещ млад специалист. Изключили го от последния курс, тя подписала заповедта. Да, подписа я, такова бе решението на партийното бюро. Но тя предупреждаваше Баулин: беше дошло писмо, забраняващо отсяването на студенти от последния курс. Не я послуша, сега да тегли последствията.
Тя погледна Саша, усмихна се.
— Ах, това ваше Седмо училище… Там са ви научили на разни стихчета и епиграмки…
Саша побутна листа към нея.
— Подпишете, моля.
— Ще дойда.
— Ако обичате, подпишете!
Тя се навъси и се подписа срещу името си.
Баулин прочете писмото, язвително се усмихна.
— Много нависоко хвърчиш, да не паднеш?
И се подписа с такъв оскърбен вид, сякаш Саша му бе нанесъл лична обида.
Янсон погледна Саша иззад дебелите стъкла на очилата си, в очите му се мярна надежда, попита на кой етаж е кабинетът на Солц.
В групата си запредаваха листа от ръка на ръка.
— Ще им затреперят мартинките — зарадва се Руночкин. — Ковальов, сега ще се каеш ли?
— Браво на тебе, Сашка — каза Позднякова.
Плахата Роза Полужан тихо попита:
— Победа ли?
Солц явно беше забравил за Саша. С недоумение загледа как в кабинета му влизат осем души и си помисли, че е свикал някакво съвещание. Но на календара нищо такова не беше записано.
Глинска му подаде ръка, бяха се запознавали, Солц я позна, понадигна се с тромава галантност. Разбра се, че е съвсем нисичък.
— По делото в транспортния институт — съобщи секретарят.
Това нищо не говореше на Солц, той не познаваше делото в транспортния институт, а нали беше късоглед, не позна и Саша. И все пак с привичен жест покани всички да седнат.
Глинска разгърна пред Солц стенвестника. Той непрекъснато се навиваше на руло, затова Глинска го притисна в краищата с тежкото преспапие и с масивната чаша за моливи. Солц слисано следеше действията й.
— Ето ги епиграмите — каза Глинска.
Солц се наведе над вестника, присви късогледите си очи.
Той вдигна очи, не разбираше защо са тук тези епиграми. И тогава видя Саша, който го гледаше напрегнато. Едва тогава Солц си спомни вчерашния младеж, седнал в кабинета му… Отново прочете епиграмата, навъси се.
— Къде виждате тук контрареволюция?
— Епиграмите са няколко — отговори Глинска.
Солц отново се наведе над листа.
— Броят е посветен на шестнайсетгодишнината на Октомврийската революция — каза Баулин.
Солц огледа всички с присвити, късогледи очи, опита да разбере на кого принадлежи този глас. Пред него седяха хубавичката руса Надя, Саша, дребничкият, изкривен Руночкин, уплашената Роза, притесненият Ковальов.