— Ще изчакат да излезем и там ще напират да се бием — каза Вадим.
— Май те хвана шубето! — засмя се Нина.
Саша беше спокоен, когато се биеше, а сега изпадна в нервна треска и се мъчеше да се съвземе.
— Варя, хайде да потанцуваме…
Оркестърът свиреше бавен валс. „Рамона, навеки моя ще си ти…“ Саша пристъпваше с Варя по тясната площадка пред оркестъра и чувствуваше погледите, насочени към него. Чудо голямо, да си мислят каквото щат! Поглеждаха го и онези двамата, да гледат, много важно! Той танцува инглиш валс… „Рамона, навеки моя ще си ти…“ Танцува с хубавото момиче Варенка… Тя го гледа, усмихва се, възхищава се на него, на постъпката му, той се държа като герой на улицата, защити леката жена, която преди това бе укорявал. Варя го чувствуваше някак свой, като нея е, само се прави на съзнателен, както и тя се преструва в училище на примерна ученичка. Тя го гледа, усмихва се, притиска се до него. Плаче оркестърът, ридае саксофонът, палките на барабаниста замират във въздуха, пианистът се е привел над клавишите… „Където и да скитах в пролетта цъфтяща, сънувах дивен сън, че ти си с мен.“
— Браво, добре танцуваш — каза Саша.
— Хайде да идем вдругиден на пързалката — предложи Варя.
— Защо именно вдругиден?
— Събота е, ще има музика. Нали караш кънки?
— Карах някога.
— Ще идем ли?
— Аз дори не знам къде ми са кънките.
12.
„Предвид обстоятелството, че Панкратов призна грешките си, да бъде възстановен в института и да се накаже със строго мъмрене.“
Празник не се получи. Изключването му разбуни духовете, възстановяването му не развълнува никого. Само Криворучко, когато подписваше новата студентска карта на Саша, каза:
— Радвам се за тебе.
Толкова страховит преди, сега той изглеждаше смачкан — самотен човек, прекарващ последните си дни в своя кабинет.
— Вие как сте? — попита Саша. Криворучко кимна към купчината папки в къта.
— Предавам работата.
Извади печата от чекмеджето на огромното писалище. Студентите наричаха това писалище палуба. Те често ходеха при Криворучко, от него зависеха стипендиите, общежитието, купоните за продукти и облекло.
— Между другото, с твоя вуйчо се познаваме. Били сме в една партийна организация. Отдавна, около двайсет и трета година. Как е той със здравето?
— Добре е.
— Предай му много поздрави, когато го видиш.
Саша се срамуваше от своя късмет, бе се измъкнал, а Криворучко не можа.
— Вие защо не се обърнете към другаря Солц?
— Солц е безсилен по моето дело. То зависи от друг… Без да поглежда Саша, сякаш на себе си, той добави:
— Този готвач ще готви лютиви гозби.
И се навъси. Саша разбра кой готвач има предвид той. После Саша отиде при Лозгачов. Лозгачов се усмихна така, сякаш се радваше на неговия успех.
— Ходи ли при Криворучко?
Знаеше, че Саша е ходил при Криворучко, и все пак попита.
— Оформих си картата и пропуска — отговори Саша. Влезе Баулин, чу отговора на Саша, сухо попита Лозгачов:
— Нима печатът е при Криворучко?
— Новият идва на работа от понеделник.
— Тя можеше да вземе печата при себе си.
Лозгачов сви рамене, искаше да каже, че Глинска се смята за твърде високопоставено лице, за да удря печати.
Продължават да се занимават със своите работи, със своите интриги, сякаш нищо не се е случило, без да изпитват чувство на вина или угризения на съвестта: тогава трябваше така, а сега, когато го възстановиха, може и другояче… И Саша трябва да се държи другояче…
Говорят присмехулно за Глинска пред него, не крият враждебността си към нея — нима подобна откровеност не говори за доверие?…
Всичко това означаваше: „И ти, Панкратов, трябва да се държиш другояче. Сега си бит, втори път няма да се измъкнеш. Солц е далече, а ние сме близо, дръж се за нас. Младо и неопитно момче си, не си закален, затова сгреши, ние разбираме, на всеки може да се случи. Сега знаеш какво представлява Криворучко, бий го заедно с нас. Взаимно доверие се поражда само там, където има общи врагове. «Кажи ми кои са приятелите ти!» — това остаря! «Кажи ми кои са враговете ти и ще ти кажа кой си» — така стои въпросът сега!“
— Оплака ли ти се Криворучко? — попита Лозгачов.
Защо да си има работа с тях? Нали все пак не той, а те са победените, не на него, а на тях им натриха носовете. Да не забравят това.