Майката събираше багажа на Саша, ръцете й трепереха.
— Сложете дебели чорапи — каза оперативният работник.
— Вероятно трябва да вземе нещо за ядене — учтиво се обади Михаил Юриевич.
— Пари — каза оперативният работник.
— Ах, дявол да го вземе, цигарите ми са свършили — сети се Саша.
— Сега ще взема от моя.
Галя изнесе пакет „Бокс“.
— Саша, имате ли пари? — попита Михаил Юриевич.
— Имам малко.
Саша порови в джобовете си.
— Десет рубли.
— Достатъчни са — каза оперативният работник.
— Там в лавката е евтино — поясни червеноармеецът.
Всичко беше мирно и тихо, сякаш Саша заминаваше по работа за непознат град, на север или на юг, та затова го съветват какво да си вземе.
Оперативният работник пушеше цигара, подпрян на вратата, единият червеноармеец разговаряше с Галя, вторият беше приклекнал и също пушеше. Михаил Юриевич окуражаващо се усмихваше на Саша и Саша се усмихваше, чувствуваше, че усмивката му е насилена, но другояче не можеше.
— Сашенка, виж какво ти сложих — Софя Александровна с треперещи ръце разтвори вързопчето, — ето сапуна, праха за зъби, четката, кърпата, бръснача…
— Бръснач не слагайте — предупреди оперативният работник.
— Извинете — тя извади бръснача, — ето чорапи, чифт бельо, носни кърпи…
Гласът й трепереше.
— Ето гребен, ето… шалчето ти… шалчето…
Думите й преминаха в ридания, тя изнемогваше, умираше, докато докосваше тези вещи, вещите на нейното момче, което й отнемат, което отвеждат в затвора. Софя Александровна рухна в креслото, ридания разтърсваха дребничкото й пълно тяло.
— Ама успокойте се, всичко ще се уреди — говореше й Галя и я галеше по рамото, — ето и на Алмазови взеха сина, подържаха го, па го пуснаха. Защо ще плачете, и това се случва.
А тя трепереше и тихичко нареждаше:
— Това е краят, краят, краят…
Оперативният работник погледна часовника си.
— Обличайте се!
Хвърли фаса, стегна се, навъси се. Часовите също се изопнаха, отново поемаха задълженията си. Вече не даваха съвети, застанаха с пушки при нозе, готови за конвоирането. Оперативният работник направи с ръка жест, който предлагаше на Михаил Юриевич и Галя да се отдръпнат от пътя, по който сега ще преведат арестувания.
Саша си облече палтото, сложи си калпака, взе вързопчето.
Единият червеноармеец несръчно се мъчеше със секретната ключалка и най сетне отвори входната врата. Този звук стигна до Софя Александровна — тя го очакваше и се страхуваше от него. Изтича в антрето, видя Саша с палтото и калпака, притисна се до него, трепереше и се давеше в ридания.
Михаил Юриевич меко я прихвана за раменете.
— Софя Александровна, недейте така, хайде недейте.
Саша целуна майка си по главата, по разрешената бяла коса. Михаил Юриевич и Галя я придържаха, тя ридаеше и се мяташе в ръцете им.
Саша излезе от къщи.
Колата ги чакаше наблизо. Саша седна на задната седалка, от двете му страни се наместиха оперативният работник и конвоирът, вторият конвоир седна до шофьора. Мълчаливо пропътуваха няколко московски улици. Саша само не можа да разбере от коя страна пристигнаха до затвора. Отвориха се високите железни врати, пуснаха колата в дългия тесен покрит двор. Първи слязоха конвоирите, после Саша и накрая — оперативният работник. Колата веднага потегли. Въведоха Саша в огромно ниско празно помещение със сводове, гигантска маза без мебели, нито пейки, нито маси, миришеща на хлорна вар, с олющени стени и протрит от безброй крака циментов под. Саша се сети, че това е приемник разпределител, оттук арестуваните се разпращат по килиите, формират се групи за заминаване в други градове — тук бе входната и изходна врата на затвора, нейният последен етап. Сега разпределителят бе пуст.
Оперативният работник и конвоирите вече не следяха всяко движение на Саша — оттук не можеш избяга. Те благополучно бяха завършили своята акция, бяха довели арестувания, вече не отговаряха за него.
— Постойте тук — нареди оперативният работник и излезе.
Конвоирите също отидоха в караулното помещение; от отворената врата лъхна миризма на мокро шинелено сукно и войнишка зелева супа.
Саша стоеше до стената, беше пуснал вързопчето до краката си. Никой не го пазеше, не го следеше — паузата между приключването на акцията по арестуването и началото на затворническия живот. Но именно в тези минути, предоставен на себе си, той почувствува, че в него вече живее съзнанието за новото му положение. Дори крачка да направи, ще го спрат, ще му заповядат да стои, където е стоял, ще бъде принуден да се подчини, а това още повече ще го унижи. И не бива да дава повод за това. Само така ще може да запази достойнството си, достойнството на съветски човек, погрешка попаднал тук.