Сталин бавно стана, не подаде ръка, продължаваше втренчено да гледа Будягин. Беше по-нисък, но гледаше не отдолу, дори не направо, а сякаш през тежките си сведени клепачи.
Иван Григориевич очакваше, че Сталин ще го покани да седне и ще го освободи от неудобното положение.
Сталин кимна към прозореца.
— Плюят ли ме там?
Той питаше не за страната, откъдето бе пристигнал Будягин, не и за страната, в която се намираха сега, а за целия свят, за цялото човечество, за всичко отвъд прозореца: у неумолимия азиатски бог се бе пробудил самотният заточен грузинец в сибирската селска къща. Само че зад прозореца беше не затънтената тайга, а огромната, покорна на волята му страна.
Задава този въпрос след триумфа си на конгреса, все така на никого не вярва. И иска за пореден път да се убеди, че е прав в недоверието си, в своите подозрения, още веднъж да провери какво представлява Будягин и хората като Будягин. Вече се е настроил срещу него, не се усмихна, не го попита за семейството, не припомни дори с намек за предишните им отношения.
— Различно… — отговори Будягин. — Има и такива, дето плюят.
Сталин леко помръдна ръка. Иван Григориевич седна.
Със стисната в юмрук ръка Сталин закрачи по стаята, походката му си беше все така лека, пружинираща.
— Как е Рязанов?
Неочакван въпрос. Сталин бе приемал Рязанов, бе го слушал на заседанието на Политбюро, бе го издигнал в ЦК. Може би се бе усъмнил в него във връзка с арестуването на племенника му?
— Делови, знаещ човек — отговори Будягин.
— Разправят, че бил захванал странично строителство?
В Народния комисариат бе постъпил сигнал, че Рязанов на своя глава строи в града киносалон, спортен комплекс, дори поставя основите на курорт Уралска Мацеста.
— Пятаков изпрати там комисия — отговори Будягин.
Сталин го погледна право в очите. Будягин знаеше какво означава този поглед: той означаваше недоверие. Сталин не е доволен от отговора му. Защо? Будягин му каза истината. Впрочем той добре познаваше този Сталинов похват да смущава събеседника си: да изразиш недоверие там, където няма причина за недоверие, да се правиш, че вярваш, когато имаш причина да се съмняваш.
Сталин бавно извърна поглед, позасмя се.
— Серго предложи Рязанов да влезе в ЦК. Иска ЦК да се състои само от стопански дейци.
Замълча, очакваше реакцията на Будягин. Такъв му беше характерът на този човек: Орджоникидзе, видите ли, предложил Рязанов да влезе в ЦК, а не предложил Будягин.
Сталин повиши глас:
— При цялото ни уважение към Серго ние не можем да превърнем ЦК на нашата партия в Президиум на ВСНХ. Централният комитет на нашата партия е ареопаг, в който имат свое място и стопанските дейци, и политиците, и военните служители, и дейците на културата. В Централния комитет трябва да имат свои представители всички сили на нашата партия. Особено младите сили.
Той застана пред Будягин.
— Трябва да се дръпнем встрани и да сторим път на хората от народа. Народът иска да вижда начело на държавата свои синове, а не нови пришълци, нови дворяни. Руският народ не обича дворяните. Историята на руския народ е история на борбата с дворянството. Руският народ е обичал Иван Грозни, Петър Първи, тоест именно онези царе, които са унищожавали болярите и дворяните. Всички селски движения, от Болотников до Пугачов, са били движения за добър цар и срещу дворяните.
Думите му очевидно бяха едно от обичайните за него исторически отклонения. Той познаваше историята, особено добре познаваше историята на църквата и на църковните ереси. Но това можеше да се разбира и така: именно старите кадри, такива като Будягин, са новите дворяни. Именно тях народът вече не ги иска.
Сталин продължи:
— Защо селячеството подкрепи революцията в централните губернии и не я подкрепи в отдалечените, в Сибир, да речем? В централните губернии селянинът знаеше какво е помешчик, дворянин, а в Сибир нямаше помешчици и дворяни. А когато довтаса дворянинът Колчак; тогава сибирският селянин подкрепи революцията.
Сталин гледаше Будягин. Очите му потъмняха, станаха кафяви. После застана до прозореца и така, с гръб към Иван Григориевич, каза:
— Но не всички младежи могат да бъдат смятани за нови сили. Веднъж през лятото минавах с колата по Арбат, гледам: на ъгъла застанали млади безделници с чуждестранни шлиферчета, смеят се. Пита се: кое им е по-скъпо — съветската родина или чуждестранният шлифер?
Заговори за младежите. Значи знае, че Будягин е ходатайствувал за Саша.
— Човек може да носи чуждестранен шлифер и да обича съветската си родина — каза Будягин.