Онова, което Ленин наричаше бюрократично извращение, е единствено възможната форма на управление. В нея се крие и опасност: бюрокрацията се стреми да застане между народа и върховната власт, опитва се да замени върховната власт. Този стремеж трябва безпощадно да се пресича. Апаратът е безотказен изпълнител на върховната воля, той трябва да бъде държан в страх, внушеният му страх ще се предава на народа.
Има ли той такъв апарат? Не! Няма! Апаратът, създаден в борбата за власт, все още не е инструмент на вожда, той се смята за съучастник в победата. Посещението на Будягин целеше да му го напомни.
Апаратът на истинския вожд — това е апаратът, който той си създава след идването си на власт. Този апарат не може да бъде вечен, постоянен, инак взаимовръзките в него ще се циментират здраво, той ще придобие монолитност и сила. Апаратът трябва от време на време да се разбърква като тесте карти, да се обновява, подменя.
Създаването на такъв апарат е задача, по-сложна от отстраняването на съперниците, апаратът представлява стотици хиляди хора, сплотени в организъм, свързани и споени отгоре до долу. Днешните членове на Политбюро вече не са онези хора, които се върнаха с Ленин от чужбина. Това са хора с връзки вътре в апарата, цели верижки, проточили се отгоре до долу. Достатъчно е да докоснеш една брънка, за да се раздрънчи цялата верига.
Има ли той доверие на своето обкръжение?
В политиката никой няма доверие на никого.
Най-много може да се разчита на Молотов, Каганович и Ворошилов: те не претендират за самостоятелност, добри изпълнители са. Доказаха, че са способни да провеждат необходимите акции, обвързаха се с тези акции, без него са нищо. Ворошилов може да му изменено ще се държи за него, страх го е от военните интелигенти, и най-вече от Тухачевски. В армията Ворошилов се опира на конниците — на Будьони, Тимошенко, Шчаденко, Городовиков, но и те не са сериозна подкрепа, времето на сабите мина.
Калинин и Андреев. Най-старият и най-младият член на Политбюро. Единият е на петдесет и девет, другият — на трийсет и девет. Кадри отдолу. Калинин го издигнаха селяните, Андреев — работниците, те ще бъдат с мнозинството.
И най сетне — онези, на които не може да разчита. Киров, Орджоникидзе, Косиор, Куйбишев, Рудзутак.
Тогава, по времето на онова писмо, тъй нареченото завещание, Ленин негласно бе препоръчал вместо него на поста генерален секретар да поставят Рудзутак. Възможно е Ленин да не се е съветвал по този въпрос с Рудзутак, да не е искал съгласието му. Редзутак се държи предпазливо. Няма сериозни връзки в апарата: след Лондонския конгрес почти десет години, до Февруарската революция, бе прекарал на каторга. И все пак той е човекът, с когото Ленин е искал да го замени. Това не бива да се забравя. Няма да го забрави и самият Рудзутак.
Куйбишев има дворянски произход, учил е в кадетски корпус. Човек на живота. Отдръпнал се е в личното, боледува, иска само да не го закачат. Добре работи, но в партията ще се намерят и други добре работещи хора.
Косиор идва веднъж и докато вървеше с него по коридора, току подтичваше наоколо — наляво, надясно. Защо подтичваше? Неискрен човек. Не заслужава доверие.