Кого намислили да му пратят — Ваня Будягин! Не можаха да намерят по-умен човек. Още на първия въпрос за Рязанов той го хвана натясно: „Пятаков изпрати там комисия…“ Избегна отговора. Нали Рязанов поставил комисията под домашен арест, а после я върнал обратно в Москва. Защо крият това от него? Искат да скрият раздорите си, да покажат апарата си като единен и монолитен. Секретар на градския комитет при Рязанов е Ломинадзе, искат да скрият и неговата роля. Да скрият от него, от него, който знае всяка тяхна стъпка, всяка тяхна мисъл.
Арестът и отпращането на комисията са изключителен случай, Рязанов ще трябва да отговаря за това. Но този случай говори за сериозни процеси сред обкръжението на Орджоникидзе. Това е плесница за Орджоникидзе, макар комисията да е организирал Пятаков.
Опитаха се да скрият всичко това от него, за да локализират конфликта сами. Грешат. Той сам ще разреши въпроса.
Сталин се дръпна от прозореца, вдигна телефонната слушалка и нареди на Поскрьобишев да извика спешно Рязанов в Москва.
25.
Рязанов бе очаквал това повикване и щом то дойде, същия ден замина.
Разбираше как може да свърши всичко: ще го свалят от поста му, ще го изключат от партията. Бе постъпил така съзнателно и бе готов да отговаря.
Освен жилищния комплекс, Марк Александрович наистина бе започнал да строи киносалон, клуб на Осоавиахим, пионерски лагер, детска градина и лечебница близо до сероводородния извор, наречен Уралска Мацеста. Без нормални условия за живот не е възможно да се осигури на завода постоянна квалифицирана работна сила. Марк Александрович най-добре от всички знаеше колко е нужен метал на страната и той й го даваше. Ала знаеше също, че въпросът не е само в метала. На страната й е нужна промишленост. Не азиатска Русия с няколко завода, отделни заводи могат да се построят и в Конго, а европейска, индустриална, социалистическа Русия. За тази цел са необходими не селяни, надве натри обучени да работят на струг, а висококултурни работнически кадри, способни да използуват всички постижения на съвременната цивилизация. Културата на бита е съставна част от културата на производството. Един завод може да се построи сред мразовити вихрушки. Така обаче не може да се създаде съвременна промишленост.
Само едно кино, един клуб, детска градина, една сграда за лечебница — нищо не е. Но всички разбираха — това е само началото. Хората работеха вечер и в почивни дни с ентусиазма, с който навремето издигаха заводските пещи. А някой бе съобщил в Москва, че Рязанов се е захванал с извънпланово строителство в ущърб на завода, че кара хората да работят безплатно.
Пятаков изпрати комисия. Възглавяваше я един в миналото изтъкнат, но ограничен стопански деец, който знаеше само едно: главната задача е чугунът. Голяма работа — бараките! По време на Гражданската хората спяха на снега. За главен експерт на комисията бяха определили един известен икономист от Бухариновата школа. В края на двайсетте години той твърдеше, че Урал не е перспективен, че промишлеността трябва да се ориентира към Сибир, където има значително повече въглища, нефт, а най-важното — водни ресурси — главните предпоставки за електрификация според него.
От самото начало беше ясно, че комисията няма да подкрепи жилищно-битовата програма на Рязанов и ще постави под съмнение перспективите за развитие на завода. Да допусне такава комисия в завода, да й позволи да направи изводите си би означавало да деморализира колектива.
По заповед на Марк Александрович уважаемата комисия бе настанена в Извънградския дом, така наричаха резиденцията за членове на правителството, която имаше специална кухня и специално обслужване и бе разположена в живописна местност на двайсет километра от завода. Членовете на комисията щяха да останат доволни, ако не беше една подробност: не им изпратиха кола, а нямаше с какво да стигнат до завода. Три пъти дневно ги хранеха добре, но не ги свързваха по телефона нито с Рязанов, нито с Москва. Първия ден, след като хапнаха здравата, се развличаха с подигравки по адрес на Рязанов, задето не бе съумял да им осигури кола: на втория ден се възмутиха, на третия разбраха, че ги разиграват. На четвъртия по тяхно настояване ги закараха всичките на гарата, подпечатаха им командировъчните, връчиха им билетите за първа класа и ги изпратиха за Москва.
Марк Александрович проведе тази операция без знанието на Ломинадзе. Сталин не го обичаше, неговото участие само би навредило.
След Седемнайсетия конгрес отношенията между Рязанов и Ломинадзе се усложниха. Ломинадзе бе изведен от състава на ЦК, а Рязанов — въведен, той зае по-високо политическо положение от Ломинадзе. Марк Александрович беше инженер. Ломинадзе при целия си ум и талант не разбираше от техника. Освен това директорът на завода отдавна беше член на партията, началниците на повечето цехове, отдели, смени, участъци бяха комунисти. Те не бяха военни специалисти и сега нямаше гражданска война, комисари не им трябваха.