Марк Александрович разговаряше с Будягин като с началник, като със заместник-народен комисар, спокойно и делово, само дето изведнъж си помисли: защо за заместници на Серго са назначени Пятаков и Будягин? В обкръжението на Серго има много хора, чиято преданост на Сталин е съмнителна. Дали самият Серго си бе подбрал такива помощници, или други му ги бяха назначили? С каква цел? Будягин също разговаряше сдържано с Рязанов, дори не го попита за комисията. В замяна на това, след като подписа документите и с работата бе приключено, го попита друго:
— Какво става с племенника?
Марк Александрович не бе очаквал подобен въпрос. Канеше се довечера да отскочи до сестра си, но за съжаление се случи така, че вечерта трябваше да замине.
— Засега е в затвора…
Будягин нищо друго не го попита и Марк Александрович излезе от кабинета му. Но го загложди неприятно чувство. Будягин и без това знаеше, че Саша е арестуван. Питаше всъщност за друго: дали Марк Александрович не се е възползувал от срещата си със Сталин, за да ходатайствува за Саша? Оскърбителен въпрос.
Има ли той право да МУ отнема времето заради хлапак, когото държат там явно не без основание? Безспорно е направил някакви глупости. Березин не може да не е обърнал внимание на молбата на Марк Александрович и въпреки това Саша е още там. Значи има защо.
Как може Марк Александрович в такава ситуация да ходатайствува пред Сталин? Сталин го въведе в състава на ЦК, въпреки че племенникът му е арестуван. Сталин го отдели от Саша, от неговото дело. Сега той сам да повдигне въпроса пред Сталин?! Нетактично! Точно така ще го приеме Сталин. И тогава вътрешната им близост, взаимното из разбиране ще рухнат. Такава е истината. Будягин обаче смята, че той просто се е страхувал да заговори за това със Сталин. „Примитивен, политически деградирал човек“ — раздразнено си помисли Марк Александрович за Будягин.
26.
Савелий показа на Саша как става връзката с чукане по стените: азбуката се дели на пет реда, по пет букви във всеки. Първите удари означават реда, вторите — мястото на буквата в реда. Между ударите има кратки паузи — това е редът: между буквите паузите са мъничко по-дълги, между думите са още по-дълги, дращенето по стената означава „свърших!“ или „стоп!“, или „повторете!“. Паузите и интервалите са съвсем кратички, опитните затворници ги съкращават до частици от секундата. Основната трудност се крие в паузите — ако не ги доловиш, звуците се сливат, чуваш друга буква и губиш смисъла.
Саша написа азбуката с изгоряла клечка кибрит върху картонче от цигарена кутия и започна да чука по стената. Чукаше бавно, с големи паузи, легнал и завит с одеялото, за да не чуе надзирателят. Съседът го разбираше, но Саша се справяше зле, молеше да повторят, макар че съседът чукаше отчетливо, ясно, с дълги паузи. Попита Саша за името и каза своето — Чернявски, член на партията. Попита дали Саша получава вестници и съобщи, че и той не получава.
Ала той разполагаше с информация, изглежда, от другия си съсед. Състоял се партийният конгрес, на него не станало нищо особено. Той всяка вечер предаваше новините на Саша. Ако до неговата килия или до килията на Саша дойдеше надзирателят, трябваше да спират и после да започват всичко отначало. Цели две вечери Саша слуша как във водите на Ледовития океан потънал параходът „Челюскин“, смачкан от ледени блокове, още две вечери — съобщението, че във Франция била обявена обща антифашистка стачка.
Саша не можеше да не изпитва благодарност към този човек, който с риск да иде в карцера разговаряше с него през стената, искаше да облекчи самотата му. Страната кипи, строи, а той седи в единичната килия и страхливо поглежда към вратата: не дай си боже надзирателят да забележи, че той, Саша Панкратов, се интересува от събитията, за които пишат съветските вестници.
Чувството за примирение с неизбежното, готовността да приеме съдбата си го напускаха. Не! Той не иска да приеме такава съдба. Не иска да се примири, не иска, не иска, не иска… Не иска този път — неговият път е пътят на партията, на народа, на държавата. Какво да направи? На кого да пише? На прокурора? Прокурорът именно е санкционирал арестуването. На Сталин? Писмото му ще стигне само до Дяков. И от какво ще се оплаче? Да пише, че няма нищо общо с делото на Марк? Но той дори не знае какво представлява това дело и дали е арестуван във връзка с него.