Момчето тържествено ги изгледа изпод периферията на широкополата си шапка и продължи:
— И видях сянка, обхождаща редовете. Това беше Господ и той се обърна към мен с думите, с които някога се бе обръщал към по-големите ми братя. Знайте, че е недоволен от последното ни жертвоприношение.
Обградилата го тълпа възкликна като един човек. Децата впериха поглед в заобикалящата ги зелена стена.
— И рече Господ: Нима не ви дадох място за заколения, че принасяте жертва на други места? Или забравихте кой ви дари с радостта на изкуплението? Но този мъж извърши светотатство с мен и аз лично го принесох в жертва. Както едно време направих със Синята униформа и със свещеника — фарисей.
— Синята униформа… свещеникът — фарисей — шепнеха децата и изплашено се споглеждаха.
— Знайте, че от днес възрастта на изкуплението се намалява от деветнайсет реколти на осемнайсет — безмилостно продължи Исак. — При все това плодете се и се размножавайте като царевичните зърна, за да пребъде милостта ми към вас во веки веков. — Той млъкна.
Присъстващите се обърнаха към Малахия и Йосиф — единствените тук, навършили осемнайсет. В града навярно имаше още двайсетина младежи на същата възраст.
Всички очакваха реакцията на Малахия, който пръв се бе впуснал в преследването на Ахаз, Прокълнатия от Бога, беше прерязал гърлото му и го бе захвърлил на шосето, за да не осквернява царевицата с разлагащата се плът.
— Да бъде волята Господня — прошепна Малахия.
Царевицата одобрително прошумоля.
Скоро момчетата ще направят ново разпятие за прогонване на злите духове.
Същата нощ всички, достигнали възрастта на изкуплението, мълчаливо навлязоха сред царевицата и се отправиха към полянката, за да получат висшата милост от Онзи, Който Обхожда Редовете.
— Сбогом, Малахия — печално извика Рут с обляно от сълзи лице. Тя скоро щеше да роди детето му. Малахия не се обърна, а гордо навлезе сред царевицата, която го погълна.
Рут се обърна, като преглъщаше сълзите си. Дълбоко в душата си тя таеше омраза към царевицата. Понякога си мечтаеше как през септември, след горещото лято, когато стъблата изсъхнат като прахан, тя ще навлезе сред тях с факли в ръце. Но едва ли щеше да го направи, защото се страхуваше. През нощта редовете обхожда Онзи, Който Вижда Всичко… който знае дори най-съкровените тайни…
Падна мрак. Царевицата около Гетлин тихо шумолеше, сякаш нашепваше тайнствени заклинания. Беше удовлетворена.