— Сам ще решиш, като го чуеш — казал Белег. — Изпълни тази моя молба, ако съм заслужил благоволението ти.
— Заради теб ще я изпълня — рекъл Тингол.
Тогава Белег излязъл и довел за ръка девойката Нелас, която живеела из горите и никога не идвала в Менегрот; а тя се стъписала от грамадната колонна зала с каменен свод и от множеството очи, вперени в нея. И когато Тингол й повелил да говори, рекла:
— Господарю, аз седях на едно дърво…
Ала след туй се запънала от трепет пред краля и не могла да изрече нищо повече. А той се усмихнал и казал:
— И други са вършили същото, но не са считали за потребно да ми разкажат.
— Тъй е — отвърнала тя, окуражена от неговата усмивка. — Дори самата Лутиен! През онова утро си мислех за нея и за човека Берен.
Нищо не казал Тингол, само престанал да се усмихва и зачакал Нелас да продължи.
— Защото Турин ми напомня за Берен — изрекла тя най-сетне. — Чувала съм, че били сродници, и туй личало, ако се вгледаш по-близо.
Не изтърпял Тингол и я прекъснал:
— Може и тъй да е. Ала Турин, син Хуринов, стори презряно дело и вече не ще го виждаш, та да обсъждаш родословието му. Защото сега ще изрека присъдата.
— Повелителю! — викнала тя. — Изтърпи още малко и ме остави да довърша. Седях на едно дърво, за да зърна Турин, докато минава по пътя; и видях как Саерос изскочи от гората с щит и меч, та го нападна изневиделица.
При тази вест из залата се надигнал ропот и кралят вдигнал десница с такива слова:
— По-сериозно свидетелство носиш, отколкото очаквах. Внимавай сега какво изричаш; защото тук се решава човешка съдба.
— Тъй рече и Белег — отвърнала тя — и само затуй се осмелих да дойда тук, та Турин да не бъде осъден несправедливо. Той е храбър, но и милостив. Двамата се сражаваха, господарю, додето Турин отне на Саерос щита и меча; ала не го съсече. Затуй не вярвам, че е желал смъртта му. А ако и да посрами Саерос, то срамът беше заслужен.
— Тук аз отсъждам — рекъл Тингол. — Ала онуй, що казваш, ще ме ръководи. — После разпитал Нелас най-подробно; накрая се обърнал към Маблунг и продумал: — Странно, че Турин не ти е разказал нищо.
— И все пак тъй беше — отвърнал Маблунг. — Ако бе проговорил, щях да ти го разкажа. И с други слова щяхме да се простим.
— Друга ще е и присъдата ми сега — рекъл Тингол. — Чуйте! Каквато и вина да носи Турин, опрощавам я, понеже виждам, че е бил оскърбен и предизвикан. И тъй като са верни словата му, че мой съветник е сторил подобна злина, не искам да моли за прошка, а сам ще го диря навсякъде; и ще го призова да се завърне с почести в моя чертог.
Ала когато присъдата била произнесена, Нелас изведнъж заридала.
— Къде да го намерим? — запитала тя. — Той напусна земите ни, а светът е широк.
— Ще го търсим — отвърнал Тингол.
После кралят станал от трона, а Белег извел Нелас от Менегрот и рекъл:
— Не плачи, защото, ако Турин още е жив и броди нейде в изгнание, ще го намеря, та дори всички други да не успеят.
На другия ден Белег отишъл при Тингол и Мелиан и кралят му рекъл:
— Дай ми съвет, Белег, защото съм наскърбен. Приех Турин за свой син и такъв ще остане навеки, освен ако сам Хурин се завърне от сенките да си го вземе. Не искам да се говори, че несправедливо е бил прокуден из пущинака, затуй с радост ще го приема обратно; обичах го от сърце.
А Белег отговорил:
— Дай ми разрешение, господарю, и от твое име ще поправя злото, стига да мога. Защото такъв храбър мъж, в какъвто той несъмнено ще се превърне, не бива да пилее живота си из пущинака. Потребен е той на Дориат и потребността ще расте тепърва. Не само ти, а и аз го обичам.
— Сега вече имам надежда диренето да бъде успешно — казал Тингол на Белег. — Върви с най-добрите ми пожелания и ако намериш Турин, пази го и го напътствай, както умееш. Белег Куталион, отдавна си пръв сред бранителите на Дориат и за много храбри и мъдри дела заслужаваш моята благодарност. А най-достойно дело ще е за мен да намериш Турин. На раздяла пожелай какъвто си искаш дар и не ще ти откажа.
— Щом е тъй, ще помоля за добър меч — казал Белег, — понеже орките напоследък идват на тълпи, та само лък не е достатъчен, а сегашният ми меч не се справя с техните ризници.
— Избирай измежду всичко в моите оръжейници — отвърнал Тингол, — стига само да не е собственият ми меч Аранрут.
Тогава Белег избрал Англахел; мощен бил този меч и носел името си от туй, че бил изкован от небесно желязо, що паднало някога от небето като пламтяща звезда; острието му лесно прорязвало всяко земно желязо. В цялата Средна земя имало само още един като него. За онзи меч не ще стане дума в нашия разказ, макар че същият майстор го изковал от същата руда; и този майстор бил Еол Мрачния елф, който взел за жена Тургоновата сестра Аредел. Макар и неохотно, някога той дал Англахел на Тингол като залог срещу разрешението да живее в Нан Елмот; другия меч, наречен Ангуирел, запазил за себе си, докато не го откраднал синът му Маеглин.