— Събуди се сега, Турин, сине Хуринов! Над езерото Иврин звъни вечен смях. Кристални планински извори го подхранват, а от оскверняване го закриля сам Властелинът на Водите Улмо, който някога сътворил тукашната прелест.
Тогава Турин коленичил и отпил от водата; а после изведнъж рухнал на брега и сълзите му най-сетне се отприщили, за да го изцелят от безумието.
Там съчинил песен за Белег и я назовал Лаер Ку Белег, що означава „Песен за Крепкия лък“; и без да се бои от нищо, запял с пълен глас. А Гвиндор подал Англахел в ръцете му и Турин усетил, че в този тежък и мощен меч се крие голяма сила. Но черното острие не блестяло и изглеждало захабено, та Гвиндор продумал:
— Странно е това острие, друго такова не съм виждал в Средната земя. То скърби за Белег също като теб. Успокой се сега; защото аз се завръщам при Финарфиновия род в Нарготронд, где съм роден и живеех, преди да ме настигне скръбта. А ти ще дойдеш с мен да намериш там изцеление и нови сили.
— Кой си ти? — запитал Турин.
— Аз съм бездомен елф, беглец от робство, когото Белег случайно срещна и утеши — отвърнал Гвиндор. — Ала някога в Нарготронд ме знаеха като благородния Гвиндор, син Гуилинов, додето не бях пленен в Ангбанд по време на Нирнает Арноедиад.
— Значи си виждал доблестния Хурин, син на Галдор от Дор-ломин? — запитал отново Турин.
— Не съм го виждал — рекъл Гвиндор. — Ала из Ангбанд се носи мълва, че и до днес волята му била непреклонна; а Моргот бил хвърлил проклятие над него и неговия род.
— Вярвам, че е тъй — промълвил Турин.
А после станали, обърнали гръб на Ейтел Иврин и тръгнали на юг покрай бреговете на Нарог, докато били заловени от група елфи-разузнавачи и отведени като пленници в потайната крепост.
Тъй пристигнал Турин в Нарготронд.
Глава X
Турин в Нарготронд
Отначало дори и най-близките роднини не познали Гвиндор, който бил тръгнал на бой млад и силен, а подир преживените мъки и страдания се завръщал като прегърбен старец от човешкия род; а сега отгоре на всичко бил и сакат. Но Финдуилас, дъщерята на крал Ородрет, веднага разбрала кой е и го посрещнала сърдечно, защото го обичала и преди Нирнает Арноедиад били сгодени, а Гвиндор толкова обичал нейната хубост, че я нарекъл Фаеливрин, що означава Слънчев блясък по езерото Иврин.
Тъй Гвиндор се прибрал у дома, а заради него приели и Турин; защото Гвиндор казал, че е храбър мъж и скъп приятел на Белег Куталион от Дориат. Но когато пожелал да каже името му, Турин го изпреварил и рекъл:
— Аз съм Агарваен, син на Умарт (а туй значело Окървавения, син на Злочестия), ловец из горите.
И макар да се досещали, че е избрал тези имена заради убийството на своя приятел (понеже не знаели други причини), елфите не го разпитвали повече.
Мечът Англахел бил изкован наново от изкусните нарготрондски ковачи и макар да си останал черен, по ръбовете му искрял блед пламък. Тогава самият Турин станал известен в Нарготронд с името Мормегил, тоест Черния меч, заради мълвата за подвизите му с това оръжие; а той нарекъл меча Гуртанг, що означава Смъртоносно желязо.
Заради своята доблест и военните си умения Турин спечелил благосклонността на Ородрет и бил приет сред неговите съветници. Но не му допадал начинът, по който воювали чрез засада, дебнене и стрелба от укритие — и призовавал да се откажат от него и да използват своята сила в открити сражения и преследване на Морготовите слуги. Пред кралския съвет Гвиндор винаги говорел против Турин по тия въпроси, твърдейки, че понеже е бил в Ангбанд, знае много за мощта на Моргот и неговите планове.
— Дребните победи в крайна сметка ще се окажат безплодни — казвал той, — понеже чрез тях Моргот научава къде са най-храбрите му неприятели и сбира достатъчно сила, за да ги унищожи. Цялата обединена мощ на елфи и Едаини е стигнала само колкото да го удържат и да си спечелят мира на обсадата; дълго е траял той, ала само защото Моргот не бързал да разкъса обръча; и вече никога не ще бъде сключен подобен съюз. Сега в тайната е единствената ни надежда. Докато пристигнат Валарите.
— Валарите! — възкликнал Турин. — Те вас са изоставили, а нас, людете, презират. Каква полза да гледаме през безбрежното Море към умиращия залез на Запада? Само с един Валар имаме работа и той се нарича Моргот; и дори ако не успеем да го надвием, поне ще го нараним и ще му попречим. Защото и най-дребната победа си остава победа, независимо какво произлиза от нея. А и така е най-разумно. В крайна сметка тайната е невъзможна — само оръжията са преграда срещу Моргот. Не сторите ли нещо да го спрете, не след много години цял Белерианд ще падне под неговата сянка и той ще ви изрови един по един от скривалищата ви. А после какво? Жалка шепичка оцелели ще избягат на юг и на запад, за да се крият по морските брегове, хванати в клещи между Моргот и Осе. Тогава по-добре да си спечелим епоха на слава, макар и да е мимолетна; защото краят няма да е по-лош. Говориш за тайна и казваш, че в нея е единствената ни надежда; ала можеш ли да издебнеш и унищожиш всеки съгледвач на Моргот, чак до последния, та никой да не се завърне с вести в Ангбанд — и няма ли тъкмо туй да му покаже, че още сме живи и точно къде се укриваме? Ето какво ще добавя: макар да е кратък животът на простосмъртните люде пред този на елфите, те предпочитат да го загубят в сражение, отколкото в позорен бяг или робство. Велик подвиг е предизвикателството на Хурин Талион; и дори ако унищожи храбреца, Моргот няма власт да върне стореното назад. Самите Западни властелини ще почитат героя; и не са ли записани неговите дела в историята на Арда, що ни Моргот, ни всемогъщият Манве може да промени.