Разказват, че хората (наричани от елфите Атани, тоест „Вторите“, или Хилдори, „Следващите“) се появили в далечния изток на Средната земя към края на Древните дни; но людете, що навлезли в Белерианд през дните на Дългия мир, когато Ангбанд бил обсаден и портите му били затворени, никога не говорели за прежната си история. Водачът на тия първи хора, прекосили Сините планини, се наричал Беор Стари. На краля на Нарготронд Финрод Фелагунд, който ги срещнал пръв, Беор рекъл: „Мрак лежи зад нас и завинаги сме му обърнали гръб, та не желаем даже в мислите да се връщаме нататък. На запад са обърнати сърцата ни и вярваме, че там ще намерим Светлина.“ Садор, старият слуга на Хурин, говори по същия начин на малкия Турин. Но разказват, че когато узнал за появата на хората, Моргот за сетен път напуснал Ангбанд и отишъл към Изтока; и че първите хора, навлезли в Белерианд, „се разкаяли и разбунтували против Мрачната сила и затуй били гонени и жестоко потискани от ония, що се прекланяли пред Силата и нейните слуги“.
Тия хора спадали към три рода, известни като род на Беор, род на Хадор и род на Халет. Хуриновият баща Галдор Високи бил от рода на Хадор, по-точно негов син; ала майка му била от рода на Халет, а съпругата му Морвен — от рода на Беор и сродница на Берен.
Хората от Трите рода носели общото име Едаини (синдаринската форма на Атани) и били наричани още Елфически приятели. Хадор обитавал Хитлум и крал Финголфин му поверил властта над Дор-ломин; людете на Беор се заселили в Дортонион; а народът на Халет по онова време живеел в Бретилския лес. След като свършила Обсадата на Ангбанд, през планините дошли съвсем други хора; обикновено ги наричали Източни пришълци и някои от тях изиграли важна роля в историята на Турин.
Обсадата на Ангбанд приключила с ужасяваща ненадейност (макар ударът да бил подготвян отдавна) през една нощ в средата на зимата, 395 години след като била започнала. Моргот тласнал навън огромни реки от пламък, които се понесли по склоновете на Тангородрим, и просторната степ Ард-гален на север от възвишенията Дортонион се превърнала в обгорена, гола и безплодна пустош, известна насетне с името Анфауглит, което означава Задавящия прах.
Този пагубен щурм бил наречен Дагор Браголах или Битката на Внезапния пламък. Глаурунг, Бащата на всички дракони, за пръв път излетял от Ангбанд с цялата си мощ; несметни пълчища орки връхлетели на юг; елфическите владетели от Дортонион били изклани заедно с повечето бойци от народа на Беор. Крал Финголфин и синът му Фингон били отблъснати заедно с войската от Хитлум към крепостта Ейтел Сирион под източния склон на Планините на Сянката. И при нейната отбрана паднал убит Хадор Златокоси. Тогава владетел на Дор-ломин станал Галдор, бащата на Хурин; защото Планините на Сянката преградили пътя на огнените потоци и Хитлум и Дор-ломин останали непокорени.
В годината след Браголах, обзет от ярост и отчаяние, Финголфин препуснал към Ангбанд да предизвика Моргот на двубой. Две години по-късно Хурин и Хуор отишли в Гондолин. След още четири години, при нов вражески щурм, Галдор загинал в крепостта Ейтел Сирион — Садор бил там, както сам казва на Турин, и видял как Хурин (по онова време млад мъж на двайсет и една години) „пое властта и командването“.
Споменът за всички тия събития бил свеж в Дор-ломин девет години подир Битката на Внезапния пламък, когато се родил Турин.
Narn i Chîn Húrin
Разказ за Децата на Хурин
Глава I
Детството на Турин
Хадор Златокоси бил владетел на Едаините и скъп приятел на Елдарите. До сетния си ден той служил вярно на Финголфин, който му дал обширни земи в оная област на Хитлум, наречена Дор-ломин. Дъщеря му Глоредел се омъжила за Халдир, син Халмиров, владетел на людете от Бретилския лес; на същия празник синът му Галдор Високи се венчал с Халмировата щерка Харет.
Галдор и Харет имали двамина синове — Хурин и Хуор. Макар да бил с три години по-голям, Хурин не израснал висок като мъжете от своя род; в това приличал на майка си, но по всичко останало бил като дядо си Хадор — белолик, русокос, с крепка снага и пламенен дух. Ала пламъкът в гърдите му горял равномерно, укротяван от силна воля. Сред всички люде от Севера той най-добре познавал замислите на Нолдорите. Брат му Хуор бил снажен и нямало по-висок от него сред Едаините, освен синът му Туор, нито по-бърз бегач; но ако надбягването било дълго и тежко, Хурин се прибирал пръв, защото до самия край бягал също тъй бързо, както и в началото. Голяма обич свързвала двамата братя и на младини те рядко се разделяли.