Паганел беше великолепен. Той говореше с необикновено въодушевление, като че летеше на бързите криле на своята фантазия. Да го спреш беше толкова трудно, колкото да спреш реката Рейн при Шафхаузенския водопад.
— Господин Жак Паганел — каза лорд Гленарван след минутно мълчание, — не ще съмнение, вашето пътешествие е прекрасно и науката ще ви бъде много признателна. Аз не искам обаче да поддържам повече заблудата, в която сте изпаднали, и поне временно ще трябва да се откажете от удоволствието да посетите Индия.
— Да се откажа! Но защо?
— Защото обръщате гръб на Индийския полуостров.
— Как, капитан Бъртън…
— Аз не съм капитан Бъртън — отговори Джон Манглс.
— А „Шотландия“!
— Този кораб не е „Шотландия“!
Мъчно можеше да се опише учудването на Паганел. Той погледна един след друг лорд Гленарван, който продължаваше да бъде сериозен, леди Елена и Мери Грант, чиито лица изразяваха скръбно съчувствие, Джон Манглс, който се усмихваше, майора, който не помръдваше, после като повдигна рамене и намести очилата си от челото на носа, се провикна:
— Каква шега!
Но в този миг погледът му се спря върху колелото на кормилото, което носеше околовръст следния надпис:
— „Дънкан“! „Дънкан“! — нададе той истински вик на отчаяние.
После се спусна презглава по стълбата на кърмовия дек и се втурна към кабината си.
Щом нещастният учен изчезна, никой на кораба, освен майора не можа да остане сериозен и смехът зарази дори моряците. Да сбъркаш влак може! Да вземеш влака за Единбург вместо влака за Дъмбартън е допустимо! Но да сбъркаш кораб и да плаваш за Чили, когато искаш да отидеш в Индия, това е върхът на разсеяността!
— Впрочем това не ме учудва от страна на Жак Паганел — каза Гленарван. — Той е много известен с подобни неприятни приключения. Веднъж бе обнародвал една прочута карта на Америка, в която бе включил Япония. Това не пречи да е голям учен и един от най-добрите френски географи.
— Но какво ще правим с този нещастен господин? — запита леди Елена. — Ние не можем да го отведем в Патагония.
— Защо не? — отвърна сериозно Мак Набс. — Не сме ние виновни за неговата разсеяност. Предположете, че се намира във влак, може ли да го спре?
— Не, но ще слезе на първата гара — продължи леди Елена.
— Е добре — каза Гленарван, — ако иска, може да направи същото и сега при първото наше спиране.
В този момент Паганел, жалък и сконфузен, се показа отново на кърмовия дек, след като се бе уверил, че багажът му е на яхтата. Той повтаряше непрекъснато злополучната дума: „Дънкан“! „Дънкан“! Не намираше друга в речника си! Ходеше нап-ред-назад, разглеждаше мачтите и разпитваше немия хоризонт на откритото море. Най-сетне се върна към лорд Гленарван и го попита:
— А де отива този „Дънкан“?
— В Америка, господин Паганел.
— По-точно?
— В Консепсион.
— В Чили! В Чили! — провикна се нещастният географ. — А моята мисия в Индия! Какво ще каже г-н дьо Катрфаж, председателят на централната комисия! А г-н д’Авезак! А г-н Кортамбер! А г-н Вивиен дьо Сен Мартен! Как ще се явя отново в заседанията на дружеството!
— Вижте, господин Паганел — отговори Гленарван, — не се отчайвайте. Всичко може да се уреди и вие ще загубите само сравнително малко време. Яру-Дзангбо-Чу ще ви чака винаги в Тибетските планини. Скоро ще се спрем в Мадейра и там ще намерите кораб, който да ви върне в Европа.
— Благодяря ви, милорде, ще трябва да се примиря. Такива чудновати работи могат да се случат само на мене. А кабината, която ангажирах на „Шотландия“?
— Що се отнася до „Шотландия“, съветвам ви временно да не мислите за нея.
— Но — каза Паганел, след като огледа отново кораба — „Дънкан“ е частна туристическа яхта.
— Да, господине — отговори Джон Манглс, — и принадлежи на негова светлост лорд Гленарван…
— …който ви моли да се възползувате от неговото гостоприемство — добави Гленарван.
— Хиляди благодарности, милорде — отговори Паганел. — Дълбоко съм трогнат от вашата любезност, но позволете, една малка забележка: Индия е прекрасна страна, с толкова изненади за пътниците. Дамите сигурно не я познават… Тъй като вашето пътуване е за развлечение, кормчията трябва само да завърти и кормилото и „Дънкан“ ще полети така леко към Калкута, както лети към Консепсион…
Явното неодобрение, с което бе посрещнато предложението на Паганел, не му позволи да продължи и той млъкна.