И той обсипваше тия две толкова скъпи същества с хиляди целувки, които бе натрупал в сърцето си в продължение на двете години, откакто не беше ги виждал.
Робърт му представи последователно всичките си приятели, като намери за всеки поотделно различни думи, макар че за всички трябваше да каже едно и също нещо: че са били извънредно мили с двете сирачета. Когато дойде ред на Джон Манглс, капитанът се изчерви като младо момиче и докато отговаряше на бащата на Мери, гласът му трепереше.
Леди Елена разказа на капитана за тяхното пътешествие и от думите й той разбра, че може да се гордее със своя син и със своята дъщеря.
Хари Грант научи за подвизите на младия герой, научи как детето бе вече изплатило на лорд Гленарван част от бащиното си задължение. След това на свой ред Джон Манглс заговори за Мери с такъв възторг, че Хари Грант, който вече знаеше от няколкото думи на леди Елена за чувствата на младите хора, постави ръката на дъщеря си в мъжествената ръка на младия капитан и като се обърна към лорд и леди Гленарван, каза:
— Милорде, и вие, госпожо, да благословим нашите деца! Когато всичко бе казано и повторено хиляди пъти, Гленарван разказа на Хари Грант за Еъртън. Грант потвърди признанията на боцмана за свалянето му на австралийския бряг.
— Той е умен и смел човек — добави той, — но страстите са го увлекли по пътя на злото. Дано чрез размисъл и разкаяние се върне в правия път.
Но преди Еъртън да бъде откаран на остров Табор, Хари Грант пожела да покаже на новите си приятели своята скала. Той ги покани да посетят дървената му къща и да почетат софрата на тихоокеанския Робинзон.
Гленарван и другарите му приеха с удоволствие. Робърт и Мери Грант горяха от желание да видят самотните места, където баща им толкова бе плакал за тях.
Приготвиха лодка и скоро бащата, двете деца, лорд и леди Гленарван, майорът, Джон Манглс и Паганел слязоха на брега на острова.
Няколко часа бяха достатъчни, за да обходят владенията на Хари Грант. Всъщност това островче беше връх на подводна планина, плато с множество базалтови скали и вулканични остатъци. В геологическите ери под влиянието на подземния огън тази планина бе изникнала постепенно от дълбините на Тихия океан. В течение на вековете вулканът се бе превърнал в обикновена планина, а затрупаният кратер — в островче, което стърчеше над водната шир. След време се образувал плодороден пласт почва и в тази нова земя се появила растителност. Случайно минаващи китоловци свалили на брега домашни животни — кози и свине, които се размножили и подивели. Така на това островче, загубено сред Тихия океан, се появили представители на трите царства на природата. А когато корабокрушенците от „Британия“ били захвърлени на него и човешка ръка се заела да направлява усилията на природата, за две години и половина Хари Грант и двамата му моряци преобразили острова. Няколко акра земя, разработени грижливо, произвеждали великолепни зеленчуци.
Посетителите стигнаха до къщичката, засенена от зелени смолисти дървета. Пред нейните прозорци се разстилаше великолепното море, блеснало под лъчите на слънцето. Хари Грант нареди да сложат масата под сянката на красивите дървета и всички насядаха около нея. Обедът, който беше прост и достоен за пастирите на Аркадия, се състоеше от ярешко бутче, хляб от нарду, няколко чаши мляко, две-три стъбла от дива цикория и прясна студена вода.
Паганел беше възхитен. В главата му нахлуха старите му робинзоновски мечти.
— Няма да е за оплакване този негодник Еъртън! — възкликна той с възторг. — Та това островче е същински рай!
— Да — отговори Хари Грант, — рай за трима нещастни корабокрушенци! Но аз съжалявам, че Мария-Терезия не е голям, плодороден остров, с река вместо ручей и с пристанище вместо малко заливче, в което се разбиват вълните.
— А защо, капитане? — запита Гленарван.
— Защото щях да основа колония в Тихия океан, която искам да подаря на Шотландия.
— О, капитан Грант — каза Гленарван, — значи не сте изоставили идеята си, която ви направи толкова популярен в нашата родина?
— Не, милорде. Нашите бедни братя от древна Каледония, всички, които страдат, трябва да имат една нова земя, на която да се спасят от мизерията! Нашата скъпа родина трябва да притежава в тия морета една своя колония, изключително своя, където да намери независимостта и благосъстоянието, които й липсват в Европа!
— О, много добре казано, капитан Грант! — отговори леди Елена. — Прекрасен проект, достоен за едно благородно сърце! А това островче?…
— Не, госпожо, то е само скала, която може да храни най-много неколцина колониста, а на нас ни трябва обширна земя с неначенати богатства.