Лазар бе озадачен.
Присъствието на този кораб бе лоша вест, независимо дали беше свързан с контрола на трафика военен кораб или нещо друго. Но защо те просто не отвореха вратата и не влезеха? Той се изкуши да заключи отвора отвътре, да побърза и да затвори и останалите, да привърши с товаренето и да се спасява.
Но фактът, че е произлязъл от маймуните взе връх. Не можеше да подмине нещо, което не разбираше. Така че направи компромис, ритайки ключалката така, че да не може да бъде отключен отворът отвън, след като внимателно се промъкна покрай увеличителното стъкло и тайничко надникна с едно око.
Той се оказа лице срещу лице със Слейтън Форд.
Лазар се дръпна встрани, отвори с крак ключалката и натисна копчето, за да освободи изхода. Зачака там, държейки пръста на крака си върху ръкохватката, с бластер в едната ръка и нож в другата.
Показа се фигура. Лазар видя, че това бе Форд и отново натисна копчето, за да затвори отвора, като ритна ключалката, без да изпуска и за миг от поглед посетителя.
— А сега какво, по дяволите? — попита той — Какво правите тук? И кой друг е с вас? Патрул?
— Сам съм.
— Хм.
— Искам да дойда с вас…, ако ме вземете.
Лазар го погледна, без да отговоря. След това се върна при увеличителното стъкло и изучи всичко, което виждаше. Форд явно казваше истината, тъй като не се виждаха други хора. Но не това задържа вниманието на Лазар. Защо? Корабът изобщо не беше подходящ за пътуване в открития космос. Той нямаше въздушно заключване, а просто затвор, с помощта на който да се прикрепи към по-голям кораб. Лазар гледаше право в корпуса му. Приличаше на — да, това беше „Джойбоут Джуниър“, малка частна стратояхта, подходяща да се движи само от една точка до друга, или най-много да осъществява срещи със сателит, при условие че той можеше да я зареди с гориво за връщане.
Тук нямаше гориво за това. Един опитен пилот вероятно би преценил тази ламаринена играчка без мощност и би я напуснал, стига да умееше да влиза и излиза ловко от атмосферата, докато се грижеше за телесната си температура. Но Лазар не би искал да опитва.
— Не, сър! — той се обърна към Форд — Да предположим, че ви откажем? Как си представяте, че ще се върнете?
— Не съм мислил за това — отвърна просто Форд.
— Ммм — разкажете ми за това, но по-бързо. Вече изоставаме с няколко минути.
Форд бе изгорил всички мостове. Само няколко часа по-рано го бяха изгонили от кабинета, той беше наясно с това, при положение че всички факти излязат наяве. Най-доброто, на което можеше да се надява, беше доживотен затвор в Ковънтри, ако успееше да избегне насилието на тълпата или побъркващ разпит.
Опитите да отклони вниманието накрая унищожиха и последната му способност да се контролира. Обясненията, които даваше за действията си, не бяха убедителни пред Съвета Той се беше извинил с бурята. Оттеглянето на надзирателите от уговорката като драстичен опит да се разруши морала на Фамилиите бе твърде неправдоподобно обяснение. Заповедите му към военния кораб, които целяха да го държат настрани от „Ню Фронтиърс“, явно не бяха свързани в ничие съзнание с делата на Фамилиите Хауърд, Въпреки това очевидната липса на разумна причина у тях бе осъзната от опозицията като още едно оръжие, с което да го свалят. Те търсеха всякакви начини да го хванат в лъжа — един въпрос, зададен в Съвета, касаеше определени средства от фонда на управителя, които бяха платени индиректно на някой си капитан Аарон Шефилд. Тези средства всъщност бяха ли изразходени в полза на обществото? Очите на Лазар се разтвориха широко.
— Искаш да кажеш, че те са били по следите ми?
— Не съвсем. Иначе сега нямаше да си тук. Но те те следваха отблизо. Мисля, че са имали помощ от много от моите хора.
— Вероятно. Но ние успяхме, така че хайде да не се тормозим допълнително. Хайде. В мига, в който всеки излезе от този кораб и се качи в големия, трябва да излитаме.
Лазар се обърна, за да си върви.
— Ще ме оставите ли да се присъединя?
Лазар се извърна с лице към Форд.
— А как иначе?
Първоначално той възнамеряваше да изпрати Форд в „Чили“. Не благодарността го накара да промени мнението си, а уважението. След като бе загубил поста си, Форд бе отишъл право в Хъксли Фийлд, северно от Новак Тауър, беше разчистил пътя за сателита „Монте Карло“ и беше се отправил към „Ню Фронтиърс“. Лазар хареса това. Усилията изискваха смелост и характер, които липсваха у повечето хора.