— Разбира се, че идваш и ти — каза той спокойно — Ти си мой тип, Слейтън.
„Чили“ бе наполовина изпразнен, но пространствата, където ставаше прехвърлянето, все още бяха задръстени от френетични тълпи. Лазар си проправяше път, като се опитваше да не наранява жени и деца без нужда, но и не позволяваше да го забавят. Той успя някак си да премине през свързващата тръба, като Форд го държеше за колана, свърна встрани и спря пред Барстоу.
Барстоу гледаше втренчено край него.
— Да, това е той — потвърди Лазар — Не зяпай — това е неприлично. Той идва с нас. Познавате ли Либи?
— Ето ме и мен, Лазар. — Либи се отдели от тълпата и се приближи с лекотата на човек, отдавна привикнал към свободното падане. На едната му китка бе прикрепена малка торбичка.
— Добре. Стойте наоколо. Зак, колко време ще ви трябва да приключите с товаренето?
— Един господ знае. Не мога да ги преброя. Вероятно час.
— Съкратете го. Ако сложите няколко яки момчета от двете страни на отвора, те могат да ги прехвърлят по-бързо. Трябва да се махнем оттук малко по-скоро, отколкото позволяват човешките възможности. Отивам в контролната зала. Позвънете ми там веднага, когато всички са качени, а гостите ни изчезнат и „Чили“ се освободи. Анди! Слейтън! Да тръгваме.
— Лазар…
— По-късно, Анди. Ще говорим, когато стигнем там.
Лазар взе Слейтън Форд със себе си, защото не знаеше какво друго да направи с него и почувства, че би било по-добре, ако е скрит от погледа на хората, докато не се намери правдоподобно извинение за неговото присъствие. До този момент той не се беше набил на поглед, но след като всички се успокояха, добре познатото лице на Форд щеше да предизвика нужда от обяснение.
Контролната зала бе на около половин миля по-напред от мястото, през което бяха влезли в кораба. Лазар знаеше, че има пояс за пътници, който отвеждаше точно там, но нямаше време да го търси. Той просто пое по първата пътека, която водеше напред. Щом като се отскубнаха от тълпата, те започнаха да бързат, въпреки че Форд не го биваше толкова в маневрите при свободно падане както другите.
След като стигнаха там, Лазар прекара времето за наложително очакване обяснявайки на Либи за изключително добре направеното, но не ортодоксално управление на звездния кораб. Либи бе очарован и не след дълго щеше да го изпробва. Лазар се обърна към Форд:
— А ти, Слейтън? Няма да навреди, ако имаме втори помощник-пилот.
Форд поклати глава.
— Слушал съм, но така и не се научих. Аз не съм пилот.
— Какво? Как се добра дотук?
— О, аз имам разрешително, но нямам време да практикувам. Моят шофьор винаги ме кара. Не съм определял траектории от много години.
Лазар го огледа внимателно.
— И все пак си успял да определиш орбитална среща? Без резервно гориво?
— О, това ли? Трябваше да го направя.
— Разбирам. Нещо като начина, по който котката се е научила да плува. Е, и това е начин. — Той се обърна към Либи, но бе прекъснат от гласа на Барстоу по микрофона:
— Пет минути, Лазар! Потвърждавай!
Лазар откри микрофона, покри светлината под него с ръка и отговори:
— Добре, Зак! Пет минути — След това каза:
— Ле-ле, та аз дори не съм избрал курс. Какво мислиш, Анди? Направо от Земята, за да се отървем от натрапниците, а след това да изберем посока, а? Какво ще кажеш, Слейтън? Това съвпада ли с нарежданията ти към военния кораб за действия?
— Не, Лазар, не! — запротестира Либи.
— Хм. Защо не?
— Трябва да се насочиш направо надолу към Слънцето.
— Към Слънцето? За бога, защо?
— Опитах се да ти кажа, когато те видях за първи път. Заради механизма, който ме накара да направя.
— Но, Анди, ние не разполагаме с него.
— Напротив, ето — Либи бръкна в торбичката, която поднасяше към Лазар.
Лазар я отвори.
Сглобени части от друго оборудване, които по-скоро приличаха на детска играчка, отколкото на устройство от научна лаборатория, джунджурията, която Либи нарече „механизъм“, бе подложена на критичната проверка на Лазар. На фона на бляскавото изтънчено съвършенство на контролната зала, той изглеждаше груб, патетичен, смешно несъвместим. Лазар внимателно го взе.
— Какво е това? — попита той — Твоят модел?
— Не, не. Това е самият механизъм.
Лазар погледна младия мъж не без съчувствие.