— Синко — попита той бавно, — да не би да си се побъркал?
— Не, не, не — поде разгорещено Либи, — напълно съм в ред. Това е радикално нова идея. Затова искам да ни заведеш надолу към Слънцето. Ако това изобщо действа, то ще работи най-добре там, където светлинното налягане е най-голямо.
— Ами ако не действа? — попита Лазар — какво ще стане с нас? Слънчеви петна?
— Не, отиваме направо към Слънцето. Ти само се насочи към него сега и ако мога да пресметна данните, ще ти дам корекции, за да те насоча в правилната траектория. Искам да мина покрай Слънцето с хоризонтална хипербола, в орбитата на Меркурий, толкова близо до фотосферата, колкото корабът може да издържи. Не знам какво точно означава това, затова не можах да го направя предварително. Но данните ще бъдат тук, в кораба, и ще има време да ги коригираме, когато тръгнем.
Лазар отново погледна този малък, вятърничав апарат.
— Анди… ако си сигурен, че механизмите в главата ти все още работят, ще се възползвам от възможността. Стегнете си коланите и двамата! — Той се завърза с колана си към седалката на пилота и извика Барстоу:
— Какво ще кажеш, Зак?
— Веднага!
— Дръж се здраво! — С една ръка Лазар покри някаква светлина върху контролното табло вляво от него. Из целия кораб пропищя предупреждение за ускорение. С другата си ръка той закри друга светлина, полусферата пред тях внезапно бе обсипана със звезден небосвод и Форд въздъхна.
Лазар го проучи. Двадесет градуса от него бяха заличени от тъмния кръг на тази част от Земята, където бе нощ.
— Трябва да заобиколим, Анди. Ще използваме малко въздушното съпротивление над Тенеси. — Той започна внимателно с четвърт гравитация, което бе достатъчно да раздруса пътниците и да ги накара да внимават, докато подхвана бавната операция по придвижване на огромния кораб към посоката, в която трябваше да го насочи, за да излезе от сянката на Земята. Той увеличи ускорението наполовина, а след това до края.
Земята изведнъж се превърна от черен силует в тънък полумесец, когато полубелият диск на Слънцето изникна зад нея.
— Искам да мина на около хиляда мили навън, Анди — рече напрегнато Лазар. — Дай ми временен вектор.
Либи се поколеба за миг и му го даде. Лазар отново включи предупреждението за ускорение и усили гравитацията два пъти повече от земната. Лазар се изкуши да я увеличи докрай, но не посмя, тъй като корабът бе препълнен с дръвници. Дори това ускорение, ако продължеше твърде дълго, би представлявало прекалено напрежение за някои от тях. Всеки военен кораб — преследвач със заповед да ги инспектира би могъл да постигне много по-голямо ускорение и подбраните екипажи щяха да го понесат. Но за тях това щеше да бъде само една възможност — той си припомни, че един военен кораб не би могъл да поддържа високо ускорение за много дълъг период. Неговата скорост бе строго ограничена от резервоарите му.
„Ню Фронтиърс“ не се притесняваше от подобни старомодни ограничения. Нямаше резервоари, неговият конвертер понасяше всякаква маса, превръщайки я в лъчиста енергия. Всичко би помогнало — метеори, космически прах, свободни атоми, събрани в обсега му или каквото и да е от самия кораб — например боклук, трупове, всичко. Масата бе енергия. Загивайки, всеки измъчен грам отделяше сто милиона трилиона ерга натиск.
Земният полумесец нарасна, изду се и се плъзна към левия ръб на полусферичния екран, докато Слънцето отпред остана мъртво. Малко повече от двадесет минути след това, когато те бяха най-близо и полумесецът, който сега бе в полуфаза, се изплъзваше от кръглия екран, веригата за връзка между корабите се оживи.
— „Ню Фронтиърс“! — прозвуча мощен глас. — Маневрирайте към орбитата и спрете! Това е официална заповед от контрола по движението.
Лазар прекъсна звука.
— Както и да е — каза той бодро — ако се опитат да ни хванат, едва ли ще им хареса да ни гонят в посока надолу, към Слънцето! Анди, пътят е чист и може би е време да се коригираме. Искаш ли да го пресметнеш? Или ще ми подадеш данните?
— Ще го пресметна — отвърна Либи. Той вече беше открил, че характеристиките на кораба, отнасящи се до навигацията, включително и поведението му като „черно тяло“, бяха на разположение в двете пилотни станции. Въоръжен с това и с данните от инструментите, той се зае да изчисли хиперболоида, по който възнамеряваше да мине покрай Слънцето. Той направи половинчат опит да използва балистичния изчислител на кораба, но не успя. Не бе свикнал с подобен дизайн, при който изобщо нямаше движещи се части, дори във външните контролни устройства. Така че се отказа, за да не губи време, и прибягна към странния си талант за цифри, заложен в мозъка му. Там нямаше движещи се части, но поне бе свикнал с него.