Лазар реши да провери какъв е рейтингът на тяхната популярност. Отново включи системата за връзка между корабите, откри, че тя все още пищеше сърдито, макар и малко по-слабо! Сега те знаеха името му — едно от всичките — което го накара да реши, че момчетата на „Чили“ сигурно веднага бяха извикали пътния контрол. Измърмори нещо тъжно, когато разбра, че разрешителното на капитан Шефилд да пилотира е било отнето. Изключи сигнала и се опита да открие честотите на военните, след това изключи и тях. След като не можа да открие нищо друго, освен код и някакви бъркотии, изведнъж ясно се чуха думите „Ню Фронтиърс“.
Той изрече нещо от рода на „Пръчки и камъни, кокалите ми ще строшат“ и опита с друг метод на разследване. Чрез радара с голям обхват и чрез парагравитачния детектор той можеше да определи, че близо до тях имаше кораби, но това само по себе си му помагаше много малко. Трябваше да има кораби толкова близо до Земята, но той не можеше да различи само по тези данни дали е невъоръжен пътнически лайнер или товарен кораб, които изпълняваха законно задълженията си, или е военен кораб, който ги преследваше яростно.
Но „Ню Фронтиърс“ разполагаше с повече източници за анализиране на това, което го заобикаляше, отколкото един обикновен кораб. Той бе специално оборудван да се справя без помощ с всякакви странни условия, каквито въображението би могло да измисли. Полусферичната контролна зала, в която бяха разположени уредите, представляваше един огромен, многоекранен телевизионен предавател, който можеше да удвои звездния небосвод отпред или отзад, в зависимост от избора на пилота. Но там имаше и други вериги, които бяха доста по-сложни — едновременно или поотделно той можеше да действа и като огромен радарен екран, който да показва светлините на всяко тяло в обсега на радара.
Но това беше само началото. Неговите нетипични за човека сетива можеха да направят диференциален анализ на движещи се данни и да покажат резултата на визуален аналог. Лазар провери контролите вляво от него, опита се да запомни всичко, което му беше казано, и направи промяна в настройката.
Подобието на звезди и дори Слънцето избледняха и се замъглиха. Около дузина светлини грейнаха ярко.
Лазар нареди да ги проверят за ъглова скорост. Силните светлини блеснаха в яркочервено, превърнаха се в малки комети, които в далечината ставаха розови опашки, с изключение на една, която остана бяла и без опашка. За миг той разгледа останалите, реши, че векторите им бяха такива, че те завинаги щяха да останат непознати, и нареди да се провери пътят, изминат от слънчевите лъчи на тази, която имаше постоянно местоположение.
Цветът се промени до виолетов, премина наполовина през спектъра и се спря на синьо-зеленото. Лазар помисли за момент и извади от изследването техните собствени стойности на ускорение, цветът отново побеля. Вече доволен, той повтори същите тестове и това се виждаше на задния екран.
— Лазар…
— Да, Либ?
— Ще попреча ли, ако ти дам корекциите сега?
— Ни най-малко. Аз просто хвърлях един поглед. Ако този вълшебен фенер знае за какво говори, те не са успели да проследят опашката ни навреме.
— Добре. Ето цифрите…
— Ще ги въведеш ли? Поеми управлението за малко. Искам да взема кафе и сандвичи. Ти искаш ли? Закусва ли ти се?
Либи кимна разсеяно, вече започвайки да ревизира траекторията на кораба. Форд се обади нетърпеливо за първи път от много време.
— Оставете на мен. За мен ще бъде удоволствие. — Той изпитваше огромно желание да бъде полезен.
— Ммм…, можеш да се забъркаш в неприятности, Слейтън. Независимо от това какво е предал Зак, за повечето от членовете ти не си добре дошъл. Ще се обадя и ще извикам някого.
— Вероятно никой няма да ме познае при тези обстоятелства — оспори думите му Форд. — Все пак това е законна поръчка, мога да го обясня.
Изражението на лицето му подсказа на Лазар, че това беше необходимо за повдигане на духа.
— Добре, ако можеш да се справиш при това ускорение.
Форд с трудност се надигна от мястото, където беше.
— Имам „космически крака“. Какви да бъдат сандвичите?