Свободното падане измъчваше всички, с изключение на групата опитни пилоти, които надали бяха повече от един процент. Гаденето от него, подобно на морската болест, е обект на шеги само за онези, които не страдат от него. Би бил нужен поет като Данте, за да опише сто хиляди такива случая. На борда имаше лекарства против повръщане, но не ги намериха веднага. Сред членовете на Фамилиите имаше лекари, но и те не бяха добре. Мъчението продължаваше.
Барстоу, който отдавна беше свикнал със свободния полет, се носеше напред към контролната зала, за да моли помощ за по-тежките случаи.
— Те са зле — каза той на Лазар — Не можеш ли да завъртиш малко самолета и да ги облекчиш в известна степен? Това би помогнало много.
— Но ще се затрудни маневрирането. Съжалявам. Виж, Зак, един подвижен кораб ще бъде по-важен за тях в труден момент, отколкото това да не повърнат вечерите си. Никой не е умрял от морска болест. Те просто се надяват да оцелеят.
Корабът се спусна надолу, набирайки скорост, докато падаше към Слънцето. Малцината, които бяха в състояние, продължиха бавно да помагат на огромното мнозинство от хора, които бяха зле.
Либи продължи да спи прекрасния дълбок сън на онези, които се бяха научили да се наслаждават на свободното падане. Той почти не беше спал от деня, в който арестуваха Фамилиите. Умът му, който работеше трескаво, не бе престанал да се притеснява за едно ново космическо пътуване.
Големият кораб продължи да се движи, друсайки се леко, но това не го тревожеше. След като зае нова височина, алармата за ускорение мигновено го събуди. Ориентира се, прилепи се към отвесната стена, която разделяше кораба и зачака. Тежестта го удари почти изведнъж. Този път по-силно, бе убеден, че нещо не е наред. Измина почти четвърт миля в задната част на кораба преди да открие убежище. Въпреки това с мъка се изправи на краката си и се зае с неприсъщата задача да изкачи тази четвърт миля — сега право нагоре — при три пъти по-голяма тежест от неговата собствена, докато се обвиняваше за това, че е позволил на Лазар да го убеди и да напусне контролната зала.
Той успя само в една част от пътуването, но това бе геройство, равняващо се с изкачването на десететажна сграда с по един мъж на всяко рамо. Когато възобновяването на свободното падане му донесе облекчение, той измина останалата част от пътя като сьомга, която се завръща у дома, и бързо стигна до контролната зала.
— Какво стана?
Лазар каза със съжаление:
— Трябваше да направлявам полета чрез радиовълни, Анди.
Слейтън Форд не каза нищо, но изглеждаше притеснен.
— Да Знам. Но защо?
Либи вече затягаше колана си на мястото на помощник-пилота като в същото време проучваше ситуацията.
— На екрана светят червени светлини. — Лазар описа изображението, като даваше координати и относителни вектори.
Либи кимна замислено.
— Военен кораб. Търговски кораб не би могъл да се движи с такава траектория.
— Устройство за поставяне на мини.
— Точно това предполагах и аз. Нямах време да се консултирам с теб. Трябваше да използвам оптимална скорост, за да съм сигурен, че те няма да имат възможност да се изравнят с нас.
— Да, правилно си постъпил. — Либи бе притеснен:
— Мислех, че не сме застрашени от военна намеса.
— Това не е наш кораб — намеси се Слейтън Форд. Не може да е наш, независимо какви заповеди са били дадени, след като аз напуснах. Сигурно са от Венера.
— Да — съгласи се Лазар — Сигурно. Твоят приятел, новият управител, извика помощ от Венера и те му я осигуриха — просто приятелски жест на междупланетна добра воля.
Либи почти не слушаше. Той проверяваше данни и ги обработваше в главата си.
— Лазар, тази нова орбита не е много добра.
— Знам — съгласи се Лазар с тъга — Трябваше да се спусна… и го направих в единствената посока, която бе отворена за мен по-близо до Слънцето.
— Твърде близо, вероятно.
— Слънцето не е голяма звезда нито пък е много гореща. Но за хората е достатъчно, за да ги убие и ако не ни пука за тропическия ден на деветдесет и два милиона мили от него, то сега под горещите му лъчи, не смеем да погледнем дори към него.
На разстояние 2,5 милиона мили Слънцето е със светлина 14 000 пъти по-ярка от най-непоносимата, която може да се преживее в долината на смъртта, Сахара или Аден. Такова излъчване не би се възприело като топлина или светлина. То би било смърт, по-бърза от бластер с пълна мощност.