— Нуждаем се от изпълнител — продължи Барстоу. — Някой, който на този етап ще има много широки правомощия да дава нареждания и да съблюдава за изпълнението им. Той ще трябва да взема решения, да ни организира, да определя задължения и отговорности, да задейства вътрешната икономика на кораба. Това е голяма работа и аз бих искал братята ни да проведат избори и да го направят демократично. Това ще трябва да почака, някой трябва да даде заповеди сега. Прахосваме храна на кораба, бих искал да видите освежителя, който се опитах да използвам днес.
— Закър…
— Да, Ив?
— Струва ми се, че това, което трябва да се направи, е въпросът да се обясни на доверениците. Ние нямаме власт. Ние бяхме просто екип за спешни действия и мисията ни вече свърши.
— Хм… — беше Джъстин Фут с глас, който подобно на лицето му, беше сух и сериозен. — Малко се различавам от нашата сестра. Доверениците не са запознати с цялостната ситуация. Ще е нужно време, което не можем да си позволим, да ги осведомим по въпроса както беше преди да са в състояние да преценят проблема. Още повече, че като един от тях, аз самият мога да кажа безпристрастно, че доверениците, като организирана група, не могат да имат юрисдикция, защото официално те вече не съществуват.
Лазар беше заинтригуван.
— Как си представяш това, Джъстин?
— По следния начин: бордът на доверениците беше съставен от опекуните на организация, която съществуваше като част и във връзка с едно общество. Доверениците никога не са били правителство. Единствените им задължения бяха свързани с отношението между Фамилиите и останалата част от това общество. С края на връзката между Фамилиите и земното общество бордът на доверениците де факто спира да съществува Той е история. Ние, хората на този кораб, все още не сме общество, ние сме анархична група. Настоящето събиране има толкова повече или по-малко власт да създаде общество, колкото има всяка друга група.
Лазар изръкопляска.
— Джъстин — въодушеви се той, — това е най-стегнатото изказване, което съм чувал през последния век. Дай да се съберем някой път и да се опитаме да направим нещо с крайния субективизъм.
Джъстин Фут почувства болка.
— Очевидно… — започна той.
— Не! Замълчи! Убеди ме, не разваляй нещата. Ако това е положението, да се заемаме за работа. Какво ще кажеш, Зак? Ти изглежда си логичният кандидат.
Барстоу поклати глава.
— Знам възможностите си. Аз съм инженер, а не политик, Фамилиите бяха просто мое хоби. Нужен ни е експерт по социална администрация.
След като Барстоу ги убеди, че е сериозен, бяха предложени други имена, а квалификацията им — подложена на дълго обсъждане. В група, голяма колкото Фамилиите, се намираха много хора, които бяха специализирали политология, много, които често бяха работили за обществото.
Лазар слушаше. Той познаваше четирима от кандидатите. Накрая дръпна Ив Барстоу настрана и тихо заговориха. Тя изглеждаше стресната, после замислена и най-накрая кимна.
Помоли да й дадат думата.
— Искам да предложа един кандидат — започна тя спокойно, както винаги — който може и да не ви дойде наум, но който е несравнимо по-подходящ по отношение на темперамент, обучение и опит да свърши тази работа, отколкото всички предложени досега. За цивилен управител на кораба предлагам Слейтън Форд.
Всички замълчаха поразени, след което заговориха едновременно.
— Да не би Ив да е загубила ума си? Форд е на Земята!
— Не, не, не е. Видях го тук — на кораба.
— Но за това и дума не може да става!
— Той? Фамилиите никога не биха го приели.
— Дори и да е така, той не е един от нас.
Ив търпеливо изчака, докато утихнат.
— Знам, че предложението ми ви звучи смешно и съм съгласна с трудностите. Но помислете за предимствата. Всички знаем репутацията и действията на Слейтън Форд. Вие знаете, всеки член на Фамилиите знае, че Форд е гений в областта си. Ще бъде достатъчно трудно да се измислят планове за съвместен живот в този ужасно пренаселен кораб. Най-големият талант, когото можем да предложим, не ще бъде достатъчен.