Най-накрая Лазар реши, че това се дължеше само на факта, че бе достигнал състоянието на безизходица, където самоубийството бе необходимо. Но защо? Той го беше обмислял през дългите бдения в контролната зала и пресъздаде логиката, както му беше удобно. На Земята Форд беше важен сред себеподобните си, тоест хората с кратък живот. Неговото високо положение тогава го бе направило почти нечувствителен към усещането за разгромяваща малоценност, която дълголетните предизвикваха у нормалните люде. Но сега той бе единственият ефимерен сред раса от Метусели.
Форд нямаше нито опита на по-възрастните, нито очакванията на младите. Той се чувстваше малоценен пред едните и другите, безнадеждно отхвърлен. Вярно или не, той се възприемаше като безполезен пенсионер, безсилен предмет за благотворителност.
За човек като Форд, който някога е бил полезен и зает, ситуацията беше непоносима. Самата му гордост и сила на характера го подтикваха към самоубийство.
Като влезе в конферентната зала, погледът на Форд потърси Закър Барстоу.
— Изпратили сте да ме доведат, сър.
— Да, г-н управител. — Барстоу обясни набързо положението и отговорностите, които искаха той да поеме. — Не сте принуден да приемете — заключи той, — но ние се нуждаем от вас, ако желаете да помогнете. Ще го сторите ли?
Сърцето на Лазар олекна, докато наблюдаваше израза на Форд, който се промени до учудване.
— Наистина ли имате това предвид? — Форд отговори бавно. — Не се шегувате с мен, нали?
— Ни най-малко. Напълно сериозни сме!
Форд не отвърна веднага, а когато го стори, думите му звучаха несвързано.
— Мога ли да седна?
Беше му направено място. Той седна тежко в стола и скри лице в ръцете си. Никой не проговори. След малко вдигна глава и каза със спокоен глас:
— Ако това е волята ви, ще направя всичко възможно, за да изпълня желанията ви.
Корабът се нуждаеше не само от цивилен управител, но и от капитан. До този момент капитан беше Лазар и той се оказа доста практичен, дори пиратски по дух, но се заинати, когато Барстоу предложи това да стане официален пост.
— Хм, не и аз. Може би ще прекарам това пътуване в игра на дама. Либи е този, който ти трябва. Сериозен, добросъвестен, бивш военен офицер — напълно подходящ за работата.
Либи се изчерви, когато всички погледи се обърнаха към него.
— Вижте сега — запротестира той, — ако е вярно това че се е налагало да командвам кораби, изпълнявайки задълженията си, факт е това, че не винаги ми е харесвало. Аз съм редови офицер по темперамент. Не се възприемам като командващ офицер.
— Не се опитвай да се измъкнеш — настоя Лазар. — Ти изобрети онова устройство за бързо движение и си единственият, който разбира от него. Имаш си работа, момче!
— Но това не ме интересува — рече Либи. — Аз много искам да съм навигатор, защото това съответства на способностите ми. Но много повече предпочитам да служа под началството на команден офицер.
Лазар със самодоволство забеляза как Слейтън Форд незабавно се намеси и пое нещата. Болният мъж бе изчезнал. Тук отново бе изпълнителят.
— Това не е въпрос на личното ти предпочитание, командир Либи. Ние всички трябва да направим, каквото можем. Аз се съгласих да направлявам социалната и цивилна организация. Това е в съответствие с моето обучение. Но аз не мога да управлявам кораба като техник; не съм трениран за това. А ти можеш и трябва да го сториш!
Либи се изчерви още повече и започна да заеква.
— Аз бих го направил, ако бях единственият. Но сред Фамилиите има стотици космонавти и около дузина от тях със сигурност имат повече опит и талант на командири, отколкото аз. Ако потърсите, ще намерите подходящия човек.
Форд каза:
— Какво мислиш, Лазар?
— Хм. Анди, така е. Капитанът поддържа гръбнака на кораба. Ако Либи не се съгласи да командва, може би ще трябва да се поогледаме наоколо.
Джъстин Фут имаше списък у себе си, но нямаше скенер под ръка, с който да го прегледа. Въпреки това спомените на дузината присъстващи възпроизведоха много кандидати. Най-накрая те се спряха на капитан Руфъс Кинг „Безмилостният“.
Либи обясняваше последствията от движението при ниско налягане на новия си командващ офицер.
— Местоположенията на нашите постижими дестинации се съдържат в един сноп параболоиди, чиито връхни точки са допирателни на настоящия ни курс. Това предполага, че ускорението чрез нормалното движение на кораба винаги ще се прилага така, че големината на сегашния ни вектор малко под скоростта на светлината, ще се поддържа постоянна. Това ще изисква корабът да бъде бавно придвижван по време на цялото ускорение при маневрирането. Но това няма да е твърде прибързано поради огромната разлика в големината на сегашния ни вектор и векторите при маневриране, които ще бъдат заложени. Някой може да си помисли грубо, че това е ускорение под прави ъгли спрямо нашия курс.