И така, с размери като тези, повечето от сто хиляди члена на Фамилиите се оказаха претъпкани до крайност.
Те успяха да понесат това и да свикнат с приспиването. Превръщайки част от местата за почивка на по-ниските нива в склад, извоюваха място за целта. Спящите се нуждаят от около един процент от мястото, необходимо на активните хора; след време корабът ставаше напълно достатъчен за тези, които все още бяха будни. Първоначално доброволците за приспиването не бяха много — тези хора имаха по-обширна от обичайната представа за смъртта, което се дължеше на уникалното им наследство. Принудителното заспиване приличаше много на последния сън. Но прякото неудобство на прекаленото пренаселване, съчетано с еднакво досадната монотонност на безкрайното пътуване, ги накара да променят решението си бързо и да се съгласят да бъдат „приспани“ и настанени удобно.
Тези, които оставаха будни, имаха една-единствена задача — да вършат домакинската работа на кораба, да се грижат за хидропонните ферми и помощните машини и най-вече да се грижат за самите спящи. Биомеханиците са създали сложни емпирични формули, описващи отрицателните промени, настъпващи в тялото и мерките, които трябва да се вземат, за да се компенсират при различни условия на ускорение, температура на околната среда, използваните лекарства и други фактори като метаболична възраст, телесна маса, пол и така нататък. Като се използваха горните нискотегловни отделения, деформациите, причинени от ускорението (тоест теглото на телесните тъкани — върху тях самите, износването, което води до болки в тялото в резултат на дългото залежаване), биха могли да се сведат до минимум. Но всички грижи за спящите трябваше да се полагат персонално — да се обръщат, да се масажират, да се проверява кръвната захар, тестуване на сърдечната дейност, всички тестове и дейности, необходими, за да е сигурно, че крайно намаленият метаболизъм не води до смърт. Като се изключат дузината помещения в яслата на кораба, той не бе проектиран за превозване на спящи пътници. Не бе осигурено автоматично оборудване. Всички тези досадни грижи за десетки хиляди спящи хора трябваше да се извършват ръчно.
Елеонор Джонсън срещна приятелката си Нанси Уидъръл в трапезария 9-Д — наречена от своите посетители „клубът“, и не с толкова ласкателни имена от тези, които не я посещаваха. Повечето хора, които ходеха там, бяха млади и шумни. Лазар бе единственият възрастен, който често се хранеше на това място. Той нямаше нищо против шума даже се забавляваше.
Елеонор връхлетя ненадейно на приятелката си и я целуна по врата.
— Нанси! Значи отново си будна! Боже, радвам се да те видя!
Нанси се съвзе.
— Здравей, мила. Не разливай кафето ми.
— Не се ли радваш да ме видиш?
— Разбира се, че е така. Но забравяш, че ако за теб е било година, за мен бе просто вчера. А и все още съм сънена.
— От колко време си будна Нанси?
— От няколко часа. Как е детето ти?
— О, добре е! — Лицето на Елеонор Джонсън грейна — Не би го познала — доста порасна през тази година. Почти стига до рамото ми и с всеки изминал ден започва да прилича повече на баща си.
Нанси смени темата. Приятелите на Елеонор спазваха правилото да не говорят за покойните й съпрузи.
— А ти какво прави, докато аз дремех? Все още ли преподаваш на малките?
— Да, или по-скоро не. Занимавам се с групата, в която е моят Хюбърт. Той е в средния курс сега.
— Защо не поспиш няколко месеца, за да избегнеш тази черна работа, Елеонор? Ако продължаваш така, ще се състариш.
— Не — отрече Елеонор, — не и докато Хюбърт не порасне достатъчно, за да се оправя сам.
— Не бъди сантиментална. Половината от жените-доброволки имат малки деца. Ни най-малко не ги обвинявам. Погледни ме — от моя гледна точка до този момент пътуването е продължило само седем месеца. Бих прекарала остатъка на челна стойка.
Елеонор бе упорита.
— Не, благодаря. За теб може и да е добре, но аз се справям сносно.
Лазар седеше на същия бар, нанасяйки сериозни поражения на заместителите на говеждо филе.
— Тя се страхува, че ще изпусне нещо — обясни той. — Не я виня. Аз изпитвам същото.
Нанси промени тактиката си.
— Тогава защо не родиш друго дете, Елеонор. Това ще те облекчи от ежедневните задължения.
— Затова са необходими двама души — посочи Елеонор.
— Това не е проблем. Ето Лазар, например. От него ще излезе идеален баща.