Той седна тежко, имаше изморен вид.
Ив не подхвана нов спор с него, другите също. Ралф Шулц бе смятан не само за експерт в своята област. А и всеки от присъстващите сам бе станал свидетел на задълбочаващите се тенденции на истерията, която се зараждаше сред неговите близки, разкрили своята самоличност. Но докато приемането на проблема стана единодушно, мненията за това — как да се справят с него, бяха толкова, колкото и присъстващите.
Лазар изчака дискусията да продължи безцелно два часа преди да вдигне ръка.
— Така доникъде няма да стигнем — заяви той. — И както изглежда до вечерта можем да си говорим, без да постигнем какъвто и да е резултат. Нека погледнем общо върху нещата, като се спрем само върху най-важните точки. Ние можем — и той започна да отмята възможностите, свивайки пръстите на ръката си — да бездействаме, да стоим и да наблюдаваме какво става. Можем да изоставим напълно „Маскарада“, да разкрием действителния си брой и да настояваме за правата си с политически средства. Можем да останем на повърхността, да използваме организацията и парите си, за да защитаваме вече разкритите ни братя и вероятно да ги върнем обратно към „Маскарада“. Можем да се разкрием и да поискаме място, където да сформираме колония и там да заживеем сами. Или да направим нещо друго. Предлагам ви да се разделите според тези четири основни гледни точки — да речем в ъглите на залата, като се започне от десния ъгъл в дъното по посока на часовниковата стрелка, — и нека всяка група изготви план, който след това да предаде на Фамилиите. А онези от вас, които не поддържат нито едно от четирите становища, могат да се съберат в средата на залата и да обобщят онова, което смятат, че е разумно да се направи. Сега, ако нямате възражения, ще обявя прекъсване на сесията до утре в полунощ. Какво ще кажете?
Никой не се обади. Опростената версия на парламентарна процедура на Лазар Лонг като че ги сепна — те бяха навикнали с дълги, мудни дискусии, докато ясно се разбереше, че едно от становищата бе единодушно. Прибързаните действия бяха за тях някак си странни, малко шокиращи.
Но личността на този мъж бе властна, годините му те караха да го зачиташ — него и мнението му — а леко архаичният стил на изразяване увеличаваше още повече патриархалния му авторитет. Така че никой не се възпротиви.
— Добре, приема се — заяви Лазар и плесна отведнъж с ръце. — Затваряме църквата до утре вечер.
И той слезе от платформата. Мери Спърлинг отиде при него.
— Ще ми се да те опозная по-добре — каза му тя, гледайки го право в очите.
— Разбира се, сестро. Защо не?
— Ще оставаш ли за дискусията?
— Не.
— Би ли дошъл у дома с мен?
— С удоволствие. Нямам належаща работа другаде.
— Тогава ела.
Тя го поведе през тунела до подземното езеро, свързано с езерото Мичиган. При вида на псевдо-Камдена, той облещи очи, но не каза нищо, докато не се потопиха.
— Хубава кола имаш.
— Да.
— Сигурно притежава някои необичайни качества.
Тя се усмихна.
— Да. Между другото, взривява се напълно, ако някой дръзне да разгадае тайните й.
— Така да е. Ти май си инженер-конструктор, Мери?
— Аз ли? За Бога, не! Поне не през последния век! А и вече не съм в крак с тези неща. Но чрез посредничеството на Фамилиите можеш да си поръчаш кола като тази, ако искаш. Говори с…
— Недей, нямам нужда от кола. Просто си падам по всякакви джунджурийки, които вършат това, за което са създадени и го правят тихо и ефикасно. Явно, някой здравата се е потрудил върху тази.
— Да.
Тя се бе заела с излизането на повърхността, проверяваше радарите, като се опитваше да стигне брега, без да привлича вниманието.
Когато пристигнаха в апартамента й, тя сложи пред него тютюн и питие, след това отиде в стаята си. Набързо съблече дрехите, с които бе навън, и се премени в мека, широка роба, в която изглеждаше дори по-дребна и по-млада, отколкото преди. Миг след това беше при него. Той се изправи, запали цигара и за нея, спря, докато й я подаваше и подсвирна галантно, но някак си неприлично.