Шеста глава
Кинг прие представителите на Земята в каютата си. Той бе уведомил Закър Барстоу и Джъстин Фут, че ще присъстват от името на Фамилиите и бе поканил доктор Гордън Харди, защото естеството на важната новина бе работа на биолозите. Либи беше там в качеството си на главен офицер на кораба, Слейтън Форд бе поканен поради уникалното си положение, въпреки че не беше заемал отговорен пост във Фамилиите след нервното разстройство в храма на Креел.
Лазар беше там, въпреки че не беше поканен, защото искаше да е там, а и бе достатъчно компетентен. Дори и капитан Кинг нямаше нищо против присъствието и прерогативите на най-възрастния член.
Ралф Шулц представи посланика на Земята пред събралата се група.
— Това е капитан Кинг, нашият командващ офицер — а това е Майлс Родни, представляващ Съвета на Федерацията — пълномощен министър и изключителен посланик — така ли точно го наричате?
— Не точно — каза Родни — въпреки че бих се съгласил с определението „изключителен“. Тази ситуация няма прецедент. Чест е за мен да се запознаем, капитане.
— Радвам се, че сте на борда, сър.
— А това е Закър Барстоу, който представлява управителния съвет на Фамилиите Хауърд, и Джъстин Фут — секретар на управителния съвет…
— Здравейте.
— Здравейте, господа.
— … Андрю Джаксън Либи, главен инженер, доктор Гордън Харди, биолог, отговарящ за проучванията ни в областта на стареенето и смъртта.
— Мога ли да ви направя една услуга? — намеси се официално Харди.
— На вашите услуги, сър. Значи вие сте главният биолог? Имаше момент, когато можехте да направите добро на цялото човечество. Помислете за това, сър, помислете колко различни можеха да са нещата. Но за щастие, човешката раса успя да разкрие тайната на дълголетието без помощта на Фамилиите Хауърд.
Харди беше вбесен.
— Какво имате предвид, сър? Да не би да искате да кажете, че все още се блъскате, заблуждавайки се, че сме криели някаква тайна, която сме можели да споделим при добро желание?
Родни сви рамене и разпери ръце.
— Наистина сега няма смисъл да предявяваме претенции, нали? Вашите резултати са били постигнати и от други, независимо от вас.
Капитан Кинг се намеси:
— Един момент — Ралф Шулц, Федерацията все още ли е убедена, че нашето дълголетие е забулено в „тайна“? Не им ли каза?
Шулц бе озадачен.
— Това е смешно. Не сме обсъждали този въпрос. Самите те са постигнали контролирано дълголетие и вече не се интересуват от нас в това отношение. Вярно е, че все още живее вярването, че дългият ни живот е плод на манипулация, а не на наследственост, но аз коригирах това впечатление.
— Очевидно не съвсем напълно, съдейки по това, което Майлс Родни току-що каза.
— Очевидно не. Не положих кой знае какви усилия в тази насока. Беше безполезно. Фамилиите Хауърд и тяхното дълголетие вече не са тема за разговор на Земята. Интересът, както общественият, така и на управляващите, е насочен към факта, че успяхме да осъществим успешен междузвезден полет.
— Мога да потвърдя това — съгласи се Майлс Родни. — Всеки служител, всяка осведомителна агенция, всеки гражданин, всеки учен в системата очаква с най-голямо нетърпение пристигането на „Ню Фронтиърс“ — това е най-великото, най-сензационното събитие, станало след първия полет до Луната Вие сте известни, господа всички вие.
Лазар дръпна Закър Барстоу настрана и му прошепна нещо. Барстоу изглеждаше разтревожен и кимна замислено.
— Капитане… — каза той на Кинг.
— Да, Зак?
— Предлагам да помолим гостите ни да ни извинят, докато чуем доклада на Ралф Шулц.
— Защо?
Барстоу погледна към Родни.
— Мисля, че ще сме по-добре подготвени за дискусиите, ако сме запознати от нашите собствени представители.
Кинг се обърна към Родни.
— Ще ни извините ли, сър?
Лазар се намеси.
— Няма значение, капитане. Зак е твърде любезен. Бихме могли да оставим другаря Родни тук и ще говорим открито. Кажете ми, Майлс, какво доказателство имате вие и вашите приятели, че сте успели да постигнете дълголетие, както ние сме го направили?
— Доказателство? — Родни бе изумен. — Защо питате… С кого говоря? Кой сте вие, сър?