— Без съмнение — съгласи се Родни, — но те вече са заети.
Джъстин Фут сви рамене.
— Това какво общо има с нас? Това е проблем на правителството, който трябва да се уреди заедно с хората, на които незаконно е разрешено да се настанят в нашите домове. Що се отнася до мен, аз ще сляза на Земята колкото е възможно по-скоро, ще взема заповед за изселване от най-близкия съд и ще си върна жилището.
— Не е толкова лесно. Можете да направите омлет от яйца, но не и яйца от омлет. Официално вие сте мъртви от доста години. Настоящият наемател на вашия дом е с добро положение в обществото.
Джъстин Фут се изправи и хвърли изпепеляващ поглед към пратеника на Федерацията, приличайки, както Лазар си помисли, на „мишка, хваната в ъгъла“.
— Официално мъртви! По силата на какво, сър, кажете ми? Аз бях уважаван адвокат, който тихо и почтено изпълняваше задълженията си, без да вреди на никого, а после бях арестуван без причина и принуден с бягство да спасявам живота си. А сега любезно ми заявяват, че собствеността ми е конфискувана и легалното ми съществуване като личност и гражданин е забранено, заради това стечение на обстоятелствата. Какъв вид справедливост е това? Споразумението още ли е в сила?
— Не ме разбирате правилно. Аз…
— Всичко разбирам. Ако справедливостта е в сила само когато е удобна някому, тогава Споразумението не струва дори и хартията, върху която е написано. Моят случай ще послужи за пример, сър, пример за всеки един член на Фамилиите. Ако не ми бъде върната собствеността в пълен размер, аз веднага ще предявя личен иск срещу всеки възпрепятстващ ме служител. Ще вдигна шум около този процес. В продължение на дълги години страдам от подобно неудобство — незачитане на достойнството ми, постоянни заплахи. С думи не ще бъда успокоен. Ако трябва, ще крещя от покривите на къщите.
Той спря, за да си поеме въздух.
— Той е прав, Майлс — намеси се тихо Слейтън. — Добре ще е правителството да осигури подходящ начин за справяне с това и колкото по-бързо, толкова по-добре.
Лазар улови погледа на Либи и тихо се отправи към вратата. Двамата се промъкнаха навън.
— Джъстин ще ги ангажира още час — каза той. — Хайде да слезем в клуба и да поемем някоя и друга калория.
— Наистина ли мислиш, че трябва да се оттеглим?
— Спокойно. Ако потрябваме на капитана, ще ни извика.
Осма глава
Лазар погълна три сандвича, двойна порция сладолед и няколко бисквити, докато Либи се задоволи с по-малко. Лазар би изял повече, но бе принуден да отговаря на куп въпроси от страна на другите посетители на клуба.
— Комисарският отдел не се е съвзел съвсем — оплака се той, наливайки третата си чаша кафе. — Малките хора прекалено улесниха живота им. Либи, обичаш ли чили?
— Става.
Лазар обърса устните си.
— В Тихуана имаше ресторант, където сервираха най-доброто чили, което някога съм опитвал. Чудя се дали още е там?
— Къде е Тихуана? — попита Маргарет Уидъръл.
— Не си спомняш Земята, нали Пеги? Е, скъпа, намира се в ниската част на Калифорния. Знаеш ли къде е това?
— Не мислиш ли, че съм учила география? В Лос Анджелис е.
— Близичко е. Вероятно си права — засега.
Съобщителната система на кораба се обади:
— Главен астрогатор, явете се при капитана в контролната зала!
— Това е за мен! — каза Либи и забързано излезе навън.
Съобщението бе повторено, след което се чу:
— Всички да се подготвят за ускорение! Всички да се подготвят за ускорение!
— Почва се отново, приятели. — Лазар се изправи, пооправи поличката си и последва Либи, подсвирквайки си.
Корабът потегли, а звездите бавно гаснеха. Капитан Кинг бе напуснал контролната зала, придружен от госта си — пратеника от Земята Майлс Родни бе останал изключително впечатлен. Твърде вероятно бе да поиска нещо за пиене.
Лазар и Либи останаха в контролната зала. Нямаше какво да правят. За приблизително четири часа корабно време корабът щеше да остане в паракосмоса, преди да възвърне нормалната си скорост в близост със Земята.