— Ще рече — каза президентът, — че това ни насочва към планините. Но това предположение се основава единствено на факта, че наличието на планини на запад ми е известно.
— И то ще разбере — каза Гейл. — Извънземното познава географията на района също толкова добре, колкото и всички ние. За тези петстотин години тя не се е променила.
— В такъв случай — рече президентът, — ако приемем, че е тръгнало към планините, ние трябва не само да пресечем пътя му, но и да помислим за евакуирането на хората оттам.
— Имате предвид да използваме ядрено оръжие — каза Уилсън. — Да покрием района с бомби. Не можете да го направите, сър. Може би само като крайно средство, а навярно дори и тогава не. Тонажът ще трябва да е голям и радиацията…
— Правиш прибързани заключения, Стив. Съгласен съм с теб — само като крайно средство.
— Трябва да ви кажа още нещо — рече Гейл. — Недейте да подценявате врага. Нито интелигентността, нито, свирепостта му. Той е убиец. Каквито и сили да изпратите срещу него. При тези обстоятелства навярно ще се опита да избегне сблъсък и ще бяга, вместо да се бие, ще се опита да оцелее, за да запази вида си. Но ако го притиснете в ъгъла, няма да се даде лесно. Разбирате ли, те нямат нищо против да умрат. Не се страхуват от смъртта.
Президентът мрачно кимна.
— Това ми е ясно — каза той. — Но има още нещо. Казахте ни, че вашите хора ще ни дадат спецификации, за да построим времеви тунели.
— Вярно е — отвърна Гейл.
— Въпросът е следният — продължи президентът. Ако изобщо ще правим нещо, трябва да го направим бързо. Ако се забавим, може да се стигне до опасна обществена и икономическа ситуация, да не споменавам за политическата. Сигурен съм, че го разбирате. И тази работа с чудовището ни дава още по-малко време, отколкото смятах, че имаме. Поради това ми се струва, че е важно да получим спецификациите и да разговаряме с вашите хора, които могат да ни ги обяснят, колкото е възможно по-скоро.
— Господин президент — обади се Ренолдс, — до изявлението ви остават по-малко от два часа.
— Разбира се — отвърна президентът. — Извинете, че трябваше да ви задържа. Стив, ти можеш да останеш още малко.
— Благодаря ви, сър — каза Хауард и последва Ренолдс към вратата.
— Докъде бяхме стигнали? — попита президентът. А, да. Казвах, че трябва да се захванем на работа с тунелите. Имам намерение да повикам някои от нашите физици и инженери, за да се консултират с вашите хора…
— Това означава ли, че ще ни помогнете, сър?
— Така ми се струва, господин Гейл, макар че в момента не съм в състояние да се ангажирам с положителен отговор. Но не виждам какъв друг избор имаме. Не можем да ви оставим тук. Това би унищожило икономиката ни. Очевидно първата крачка е да разговаряме с физиците ви и да разберем какво ще е нужно — какви материали, колко работна ръка и така нататък. Не можем да планираме нищо, докато не разберем това. Трябва също да изберем и съответните места.
— Ние сме решили всички тези въпроси — отвърна Гейл. — Нашите геолози проучиха, доколкото е възможно миоценския терен. Тунелът спокойно може да излезе над океански залив, по средата на езеро или във вулканичен район. Бяха определени места със стабилна земна повърхност. Не сме съвсем сигурни, разбира се, но нашите хора използваха цялата налична информация и свършиха поне предварителната работа.
— В такъв случай няма защо да се тревожим за това — каза президентът. — Но все пак трябва да започнем с нещо.
— Хората, с които искате да разговаряте — рече Гейл, — бяха сред първите, излезли от тунела. Предполагам, че са там, където сте отвели пристигналите през тунела във Вирджиния.
— Форт Майър — отвърна президентът. — Или поне повечето от тях са там. Армията е опънала надуваеми палатки.
— Мога да ви дам имената им — каза Гейл, — но ще трябва да ида лично. Без мен те ще откажат да дойдат. Разбирате нашето положение, сър. Не можем да рискуваме хората ни или тяхната информация да попаднат в други ръце, освен на правителството.
Президентът се намръщи.
— Не ми се иска да се лиша от присъствието ви, дори за кратко. Разбира се, вие можете да излезете оттук, когато пожелаете. В никакъв случай не ви задържаме. Но може спешно да ни потрябват съветите ви. До този момент разполагаме със съвсем повърхностна информация. Вие ни разказахте много, разбира се, но може да се появи нещо…
— Разбирам — каза Гейл. — В такъв случай остава Алис. Те я познават и ако им занесе съобщение от мен, написано върху лист с емблемата на Белия дом…